Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
— И така, срещнахте Роузана Макгро. Спомняте си, че сте били заедно при Юнгсбру. А после, по време на пътуването?
— Струва ми се, че разговаряхме още един-два пъти.
— Кога?
— Е, това не си спомням.
— Виждахте ли я през останалото време от пътуването?
— Не, доколкото си спомням.
— Знаете ли къде беше нейната каюта?
Никакъв отговор.
— Чухте ли въпроса? Къде беше нейната каюта?
— Опитвам се да си спомня. Не, не мисля, че изобщо съм знаел.
— Никога ли не сте били вътре в каютата й?
— Не. Впрочем каютите са ужасно тесни, освен това живееха по двама пътници във всяка.
— Винаги?
— Ами някои пътуват и сами. Но не са много, защото е скъпо.
— Знаете ли дали Роузана Макгро пътуваше сама?
— Не, не съм се замислял за това. Доколкото си спомням, и тя не спомена нищо.
— И никога не сте я придружавал до каютата й?
— Не, никога.
— В Юнгсбру за какво разговаряхте?
— Спомням си, че я запитах дали не иска да види църквата в манастира във Врета, той е съвсем наблизо. Но тя не пожела. Между другото не съм и съвсем сигурен дали изобщо разбра какво й казах.
— За какво друго говорихте?
— Не помня. Нищо особено. Не мисля, че си казахме много нещо. Вървяхме по пътеката покрай канала. И други хора се разхождаха там.
— Видяхте ли я с някого другиго?
Мъжът седеше и мълчеше, гледаше безизразно към прозореца.
— Това е много важен въпрос.
— Разбирам. Опитвам се да си спомня. Все пак тя разговаряше и с други, докато стоях до нея, някакъв друг американец или англичанин. Не си спомням точно.
Мартин Бек стана и отиде при каната с вода.
— Искате ли вода?
— Не, благодаря, не съм жаден.
Мартин Бек отпи и се върна на мястото си. Натисна бутон под плота на бюрото. Превъртя лентата и спря магнетофона.
След минута влезе Меландер и се запъти към бюрото си.
— Виж какво, вземи това и го приложи към сведенията, моля те.
Меландер взе лентата и излезе.
Мъжът на име Фолке Бенгтсон седеше изправен на стола и гледаше Мартин Бек с безизразни сини очи.
— Както казах, вие сте единственият, за когото знаем, че си спомня или признава, че е разговарял с нея.
— Разбирам.
— Да не би случайно вие да сте я убили?
— Не, със сигурност не съм аз. Вярвате ли ми?
— Някой трябва да го е направил.
— Дори не знаех, че е била убита. Нито как се е казвала. Да не би да мислите, че аз…
— Ако очаквах да си признаете, нямаше да ви питам с този тон.
— Разбирам… струва ми се. Шегувахте ли се?
— Не.
Мъжът замълча.
— Ако ви бях казал: ние сме сигурни, че сте били в каютата на тази жена, какво щяхте да кажете тогава?
Отговорът се забави с около десетина секунди.
— Че имате някаква грешка. Но и вие не бихте го казали, ако не сте сигурен, нали?
Мартин Бек не отговори.
— И в такъв случай би трябвало да съм бил там, без да знам какво правя?
— Обикновено знаете ли какво правите?
Мъжът леко повдигна едната си вежда.
— Да, обикновено знам. — После твърдо заяви: — Не съм бил там.
— Надявам се, разбирате — каза Мартин Бек, — че този случай е много заплетен.
„Слава Богу, че това не го записа магнетофонът“ — помисли си той.
— Разбирам.
Мартин Бек помачка филтъра на една „Флорида“ и я запали.
— Не сте женен?
— Не.
— Имате ли постоянна връзка с някоя жена?
— Не. Дори не мога да помисля да изоставя ергенския си живот, свикнал съм да живея сам.
— Имате ли братя или сестри?
— Не, бях единствено дете.
— И сте израснали при родителите си?
— С майка ми. Баща ми умря, когато бях шестгодишен. Почти не го помня.
— Никакви ли отношения нямате с жени?
— Естествено не съм съвсем неопитен. Все пак наближавам четиридесетте.
Мартин Бек внимателно го наблюдаваше.
— Когато имате нужда от женска компания, към проститутки ли се обръщате?
— Не, никога.
— Можете ли да споменете някоя жена, с която сте били за дълго или за кратко време?
— Вероятно бих могъл, но не желая.
Мартин Бек издърпа чекмеджето на бюрото на четири-пет сантиметра, погледна в него и поглади с показалец долната си устна.
— Би било добре да споменете някоя.
— Тази, която напоследък… с която съм бил повече… ангажиран… ами тя… Да, тя сега е омъжена и повече нямаме никакъв контакт. За нея всичко това би било много деликатно.
— Но ще свърши работа — каза Мартин Бек, без да вдига поглед.
— Не бих искал да й причиня неприятности.
— Няма да й причиним неприятности. Как се казва?
— Ако гарантирате… по мъж се казва Сив Линдберг. Но аз наистина ви моля…