Отмъстителят

Марлис протегна ръка и попипа корема й.

— Какво ще стане, ако ти направи дете? Гарет не обича деца. Хлапето на Илейн го отвращаваше.

Дворът се разми пред очите й. Ровена хвана един кичур от косата си и го пъхна между устните си. Опита се да говори спокойно — никой не биваше да разбере какво й струваше да зададе въпроса, който я занимаваше от седмици.

— Какво стана с детето след смъртта на Илейн? Марлис внимателно измъкна кичура от устата й.

— Никой не знае. Детето изчезна в нощта, когато Илейн бе убита. Някои казват, че Гарет го удушил и го заровил в градината на замъка.

Ровена се вкопчи в перваза, за да не падне. Кестенявата кобила под дъба вдигна глава и тихо изцвили. Ровена сграбчи ръката на Марлис.

— Ще ни помогнеш ли?

Марлис кимна.

— Татко… — започна Ровена.

— Аз ще го изхвърля от Карлеон, преди Гарет да го убие. Не заслужава повече.

— Ами ти?

Марлис разтегна уста в хищническа усмивка и белите й зъби блеснаха.

— Гарет няма да ми стори зло. Той ме обича.

Малкият Фреди стоеше съвсем близо до тях. Ровена знаеше, че е чул всяка дума. Той й протегна ръка.

— Хайде да си отидем у дома.

— У дома — повтори тихо Ровена. — В Ревълууд.

— Не минавайте по големите пътища — нареди строго Марлис. — Скрийте се някъде и изчакайте една седмица, преди да се приберете в Ревълууд. Хлябът ще ви стигне, ако го разпределяте внимателно. Яжте само когато сте гладни.

Ъруин я погледна изненадано. В Ревълууд винаги ядяха само когато бяха много гладни.

— Трябва ли да откраднем конете? — попита със съмнение Ровена, макар че вече беше възседнала кестенявата кобила.