Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Нито пък има полковник издирвач на вещици, майор издирвач на вещици, капитан издирвач на вещици, че дори и лейтенант издирвач на вещици (последният се претрепал, падайки от едно много високо дърво в Кейтърам през 1933 г., докато се опитвал да постигне по-добър изглед към нещо, за което бил убеден, че е сатанинска оргия от най-изроден вид, но то всъщност било годишната вечеря с танци на Сдружението на пазарските търговци от Кейтърам и Уайтлийф).
Сержант издирвач на вещици обаче съществува.
А вече има и редник издирвач на вещици. Името му е Нютон Пълсифър.
Обявата беше отпечатана в „Газет“ между хладилника втора употреба и котилото не точно далматинчета:
СТАНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ. ТЪРСИ СЕ ПОМОЩНИК НА ПОЛОВИН РАБОТЕН ДЕН ЗА БОЙ СЪС СИЛИТЕ НА МРАКА. ОСИГУРЕНА УНИФОРМА И ОСНОВНО ОБУЧЕНИЕ. ПОВИШАВАНЕТО В ЧИН Е СИГУРНО. БЪДИ МЪЖ!
По обяд той телефонира на номера, изписан най-отдолу на обявата. Обади се жена.
— Здравейте — плахо смънка той. — Прочетох обявата ви.
— Коя точно, миличък?
— Ъ-ъ… онази във вестника.
— Добре, миличък. Е, мадам Трейси разбулва воала всеки следобед без четвъртъците. Приемаме и групови посещения. Кога ще желаеш да проникнеш в тайните, миличък?
Нютон се поколеба.
— В обявата пише „Стани професионалист“ — обясни той. — Нищо не пишеше за мадам Трейси.
— Е, тогава значи ти трябва мистър Шадуел. Само секундичка, да видя дали е тук.
По-късно, когато с мадам Трейси вече се поздравяваха с кимване, Нют разбра, че ако се бе отзовал на другата обява, онази в списанието, мадам Трейси щеше да предложи строга дисциплина и интимен масаж всяка вечер освен в четвъртък. Имаше и още една обява, лепната в някаква телефонна кабина. Когато много по-късно Нют я попита какво пък засяга тази обява, мадам Трейси отговори „четвъртъците“. Най-накрая се чу звук от стъпки по незастлани коридори, продрана кашлица и един глас с цвят на стар шлифер избуботи:
— Да?
— Прочетох обявата ви. „Стани професионалист.“ Исках да разбера нещо повече.
— Да. Мнозина искат да разберат нещо повече, а мнозина… — гласът заглъхна внушително, а после отново гръмна с пълна сила — … мнозина не БИХА ИСКАЛИ.
— O — изцвърча Нютон.
— Как се казваш, момко?
— Нютон. Нютон Пълсифър.
— ЛУЦИФЕР? Какви ги говориш? Да не би да си Изчадие на мрака, изкушаващо и измамно създание от преизподнята, покварени ръце, протегнали се от казаните на Хадес в измъченото, похотливо иго към твойте скверни господари адови?
— Пълсифър — поясни Нютон. — С „П“. За другото не знам, но иначе сме от Съри.
Гласът от слушалката прозвуча леко разочаровано:
— O. Да. Ху’уво ’начи. Пълсифър. Пълсифър. Виждал съм туй име и преди комай?
— Не знам — отвърна Нютон. — Чичо ми държи магазин за играчки в Хаунслоу — додаде той, в случай че това помогне с нещо.
— Тъйййй лиййй? — попита Шадуел.
Диалектът на господин Шадуел беше неопределим. Той галопираше из цяла Британия като млекар от къща на къща. Тука луд уелски сержант, задръстващ новобранци, там шотландски старейшина, току-що изловил някого да прави нещо в неделя, и нейде измежду тях намусен овчар от Долините или начумерен скъперник от Съмърсет. Нямаше значение накъде завръщаше диалектът му, от това той не ставаше по-любезен.
— Всичките ти зъби твои ли са си?
— O, да. Освен пломбите.
— Як ли си?
— Предполагам — заекна Нют. — Искам да кажа, тъкмо затова исках да постъпя доброволец. Брайън Потър от Счетоводството може да прави почти сто лицеви опори, откакто постъпи доброволец. И е минавал на парад пред кралицата майка.
— Колко са ти зърната?
— Моля?
— Зърна, момче, зърна — рече сприхаво гласът. — Колко зърна имаш на гърдите?
— Ъ-ъ… Две?
— Добре. Ножици имаш ли си?
— К’во?!
— Ножици! Ножици! Ти да не си глух?
— Не. Да. Искам да кажа, имам ножици. Не съм глух.
Какаото почти се беше втвърдило. По вътрешната страна на чашата беше поникнала зелена козина.
Тънък слой прах покриваше и Азирафел.
Купчинката бележки до него се трупаше. „Правите и акуратни предсказания“ се бяха превърнали в маса стърчащи разделители за книги, направени от ивици вестник.
Азирафел се размърда и се ощипа по носа.
Почти го беше схванал.
Беше му напипал формата.
Никога не беше срещал Агнес. Очевидно тя беше твърде умна. Обикновено Раят или Адът забелязваха тия с пророческите дарби и изпращаха по съответния мисловен канал достатъчно шумове, за да предотвратят всякаква прекомерна точност. Всъщност рядко ставаше нужда; обикновено тези хора намираха начин да генерират собствено статично електричество като самозащита срещу образите, кънтящи в главите им. Например горкичкият старец свети Йоан си имаше своите гъби. Майка Шиптън — бира. Нострадамус — колекцията си от интересни препарати от Изтока. Свети Малахия — казана за ракия.