Орион
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Орион». Краткое содержание книги:
Иска да скъса с кървавия си занаят веднъж завинаги. Мечтае за дом и семейство.
Но простичкото човешко щастие е непостижимо за боеца.
След смъртта на легендарния Томас Стансфийлд доктор Айрини Кенеди е номинирана за шеф на ЦРУ. Клика влиятелни политици се опитват да я компрометират — тя не е „послушният“ директор, който им е нужен.
В същото време разузнаването е на крак. В една чужда страна отряд командоси се впуска в рискована военна операция с неизвестен край.
ОРИОН възлага на Мич поредната, уж последна, мисия.
И все пак, най-опасни са вътрешните врагове…
През годините си в МОСАД беше провел някои много рисковани операции. Розентал знаеше, че през периода, който беше смятан за един от най-неудачните за израелското разузнаване, той беше сред малцината успешни изпълнители. Което до голяма степен се дължеше на поразителния инстинкт на Бен Фридман. Фридман беше пращал Розентал в окупираните територии, за да събира информация. Евреинът с детинско лице се оказа толкова ефективен в проникването в структурите на палестинската терористична организация „Хамас“, че Фридман не можа да устои на изкушението и накара Розентал да удари по врага. Първата бомба, която Марк заложи, отне живота на няколко от членовете на организацията в средното ниво на йерархията, но вторият му бомбен атентат убеди Фридман, че Розентал е невероятно храбър воин. Вторият атентат беше извършен в едно кафене в Хеброн. Розентал беше поставил устройството на дъното на една кофа за боклук по-рано същата сутрин. На обяд той се срещна в кафето с неколцина свои „сънародници“ — членове на „Хамас“. По време на обяда той стана и отиде до тоалетната. В джоба си носеше химикалка, която представляваше дистанционен детонатор за бомбата. Преди да излезе от тоалетната, той натисна капачката на химикалката и я хвърли в боклука. Часовниковият механизъм на бомбата започна да отмерва двайсет секунди до взрива. Розентал се върна и си седна на мястото. Бе го подбрал много внимателно. Между него и бомбата имаше палмово дърво в бетонна саксия. Розентал спокойно отброяваше времето и на осемнайсетата секунда се наведе да си вземе нещо, което беше изпуснал под масата.
Взривът уби трима от четиримата мъже, с които беше седнал да яде, както и още двама клиенти на заведението. Розентал се отърва със сътресение на мозъка и няколко драскотини, както и с частична загуба на слуха. Фактът, че самият той замалко не беше загинал при атентата, само циментира репутацията му на верен боец в редиците на „Хамас“.
Този му смел и дързък ход помогна да се сближи още повече с водача на „Хамас“ Яхиа Аяш. Розентал беше въведен в най-близкото му обкръжение и пет месеца по-късно през един слънчев ден той отговори на телефонно обаждане за Аяш по мобилен телефон, който беше специално модифициран от техниците в МОСАД. Когато подаде телефона на Аяш, Розентал се отдалечи от групата. Пак носеше химикалка в джоба си, но този път нямаше часовников механизъм. Розентал изобщо не се обърна назад. Натисна капачката, последва експлозия. Парчето пластичен експлозив, скрито в телефона, пръсна главата на Аяш. Това беше и краят на дейността на Розентал под прикритие в окупираните територии.
Фридман прояви определен интерес да усъвършенства уменията на Розентал като професионален убиец. Генералният директор на МОСАД имаше значителен опит в тази сфера. През 1972 г. единайсет израелски спортисти бяха взети за заложници по време на Олимпийските игри в Мюнхен от членове на палестинската терористична група „Черният септември“. Двама от спортистите бяха убити на място, когато терористите нахлуха в тяхното общежитие в Олимпийското градче. Терористите поискаха да бъдат освободени от израелските затвори 234 палестинци. Голда Меир, министър-председателката на Израел по това време, отказа да удовлетвори искането, защото беше убедена, че така ще си навлече още по-големи проблеми в бъдеще. След напрегната петдневна обсада германските власти минаха към действие, докато терористите прехвърляха заложниците в самолет. Спасителната операция бе пълен провал. Деветимата останали живи заложници бяха убити до един, както и шест от осмината терористи. И на всичкото отгоре двамата оцелели терористи бяха пуснати по-късно.
Бен Фридман се намираше на летището в онзи ужасен ден през 1972 г. Стоеше до един от идолите си, Цви Замир. По онова време Замир беше генералният директор на МОСАД. След клането в Мюнхен Замир беше човекът, който убеди министър-председателката, че е време да свалят кадифените ръкавици. Голда Меир нареди на Замир да издебне и ликвидира инициаторите, стоящи зад действията на „Черният септември“. През следващите девет месеца потекоха реки от кръв и Бен Фридман доказа, че е един от най-ефективните убийци на МОСАД. Първият му удар беше едва месец след убийството на олимпийските спортисти. МОСАД искаше да изпрати сигнал на всички и първата цел на израелците беше Уаел Зуайтер, представител на Организацията за освобождение на Палестина в Рим. На 16 октомври Фридман издебна Зуайтер на улицата, изстреля два куршума в тила му и изчезна. Не минаха и два месеца, когато Фридман участва в екипа, ликвидирал Махмуд Хамшари, като постави бомба в телефона в неговия парижки апартамент. Бомбата беше задействана с дистанционен детонатор и взривът буквално обезглави другия представител на ООП.