Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
„Летящото вентилаторно колело“ показва веднага своите изключителни характеристики, като се издига леко във въздуха и бързо набира височина. Първите радиоуправляеми модели вероятно не са имали неротираща кабина, поставена на лагери в центъра на диска и жироскопно-стабилизирана, и са се въртели целите като един монолитен диск. Липсата на невъртяща се централна кабина не е предоставяла и място за монтирането на двата двигателя за хоризонталното придвижване напред, защото за да могат да тласкат модела на Флюгелрада напред, те трябва да не се въртят с целия останал диск на чинията. Затова с тези съвсем опростени модели Шривер проверява на практика само способността на своята чиния за вертикален полет — да излита и каца от място, и да набира височина. При този модел по радиото се е управлявал само един параметър — газта, а оттам и оборотите на трите развъртащи двигатели. При следващите варианти Шривер почва да управлява по радиото и ъгъла на атака на вентилаторните лопати, които вече са окачени на лагери в двата края и могат в синхрон да променят стъпката си. По този начин той отработва различни режими на полет, като излитане, вертикално изкачване и висене на място.
При следващите по-големи модели с диаметър от 150–200 см. Шривер поставя в центъра на диска една цилинтрична (по вертикалната ос) неподвижна „кабина“, която е жироскопно-стабилизирана да не се върти заедно с ротиращия около нея дисковиден корпус на чинията. Под дъното на кабината, което се подава отдолу в средата на вентилаторното колело, са монтирани двата маршеви двигателя, които придават постъпателното движение напред на летателния апарат. За стабилизацията на кабината се използва жироскопния момент на двата въртящи се тикащи пропелери, и затова в нея няма нужда да се монтира допълнителен стабилизиращ жироскоп. Жироскопиращият диск, в близката до кабината част на който се помещават и резервоарите за горивото на развъртащите двигатели, се жироскопира от три двигателя, също както при първите варианти на Флюгелрада без хоризонтални маршеви двигатели. Тези развъртащи двигатели са монтирани по средата на три носещи „спици“ на вентилаторното колело, разположени на 120 градуса една от друга, и създават тангенциална тяга в хоризонталната плоскост.
Вентилаторният диск е главният и единствен източник на аеродинамичната подемна сила на апарата. Той е изпълнен от много и нагъсто разположени, почти без процеп между тях, трапецовидни (погледнато отгоре) „хеликоптерни“ лопати. Техният ъгъл на атака може да се променя: при излитане и кацане ъгълът е по-голям, при висене на място или крейсерски полет — по-малък. Масивният периферен външен носещ структурен пръстен — „каплата“ на вентилаторното колело, има външен диаметър от около 2 м, със сечение 3×3 см. Той удържа в пакет и носи лагеруваните окачвания на външните краища на вентилаторните лопати с променлива стъпка. Вътрешният край на лопатите е окачен във вътрешния структурен пръстен, който се върти на лагери около кабината, и вътре в който са монтирани и резервоарите за гориво на развъртащите двигатели.
Основната антигравитационна подемна сила се генерира от жироскопното въртене (около централната вертикална ос на симетрия на чинията) на вентилаторното колело, съдържащо в себе си външния и вътрешен носещи пръстени, лопатите, трите развъртащи двигателя и резервоарите с гориво за тях. Поставянето на тежките компоненти на чинията, като резервоарите и двигателите, в нейната жироскопираща част, е може би най-важното конструктивно решение, взето от Шривер, което гарантира ефикасната работа на въртящото се „вентилаторно колело“ и другите тежки детайли като генератори на антигравитационна подемна сила, тъй като при бързото им въртене тяхното тегло се намалява значително.
Допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира от ефекта на двойно-спиновата жироскопна антигравитация, получен от двойно-жироскопиращите колянови валове на трите развъртащи бутални двигатели, ротиращи едновременно около две оси: „голямата“ централна вертикална ос на симетрия на чинията, и „малките“ надлъжни хоризонтални оси на коляновите валове на всеки един от трите бутални двигатели (въртящи се заедно с целия корпус на Флюгелрада около вертикалната ос). Още една допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира и от ефекта на ентропийно-жироскопна антигравитация, получен от изгарянето на авиационния бензин в цилиндрите на ротиращите бутални двигатели (Терз, V.94).