Последната заповед
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната заповед». Краткое содержание книги:
— И на какво основание? Само заради твърдението на един имперски офицер ли?
— Той няма избор, Соло — намеси се Бел Иблис и сложи ръка на рамото на Хан. — При такова сериозно обвинение предварителният арест е задължителна мярка. Не се тревожи, бързо ще я извадим от там.
— И най-добре наистина да го направим — изръмжа Хан. — Имперски агент — пълни глупости. Та тя застреля поне трима от тях… — той млъкна внезапно, забелязал изражението на Ландо. — Какво ти става?
Приятелят му бавно се обърна към него.
— Там беше — каза той тихо. — Точно там съм я виждал. Тя беше една от новите танцьорки на Джаба на Татуин, когато дойдохме да те освободим.
Хан изненадано повтори:
— Танцьорка при Джаба!?
— Да. Не съм много сигурен, но в цялата бъркотия, преди да потеглим за голямата яма на Каркуна, я чух да моли Джаба да й позволи да дойде с него на пясъчната баржа. Не, не го молеше, точната дума е просеше.
Соло погледна изпадналия в безсъзнание майор Химрон. Ръката на императора ли? Люк беше казал, че тя иска да го убие… Той отхвърли тази мисъл.
— Не ме интересува къде е била — отсече Хан. — Все пак тя ни спаси от имперските командоси. Ела да помогнем на Лея да настани близнаците. И след това ще седнем да помислим какво точно става тук.
ГЛАВА 10
За Карде „Пеещият въртоп“ беше един от най-добрите примери, как една чудесна идея може да се провали, ако авторът й не я осъществи, както трябва. Разположен на брега на най-гъсто населения континент на Троган, „Пеещият въртоп“ беше построен около природна забележителност, наречена Чашата — вдлъбната като купел скала, отворена в основата си към морето. По шест пъти на ден мощните приливи на Троган пълнеха купела с вода и превръщаха природното образувание в буен пенлив водовъртеж. Масите на кафенето бяха подредени в концентрични кръгове около гърлото на купела, създавайки приятен баланс между лукса и забележителното природно образувание — неповторима атракция за милионите хора и пришълци, очаровани от тази комбинация.
Поне така си бяха мислили дизайнерите и техните поддръжници. За съжаление бяха пропуснали три важни момента: първо, че мястото е само туристическа атракция и зависи от прищевките на пазара; второ, че когато чарът на „Пеещият въртоп“ се изчерпи, специфичната форма на Чашата почти напълно изключва възможността за префасонирането й в друг способ за забавление; и трето, че дори и да се направи нещо ново, силните вълни в Чашата ще го разрушат.
Хората в Калиус Сай Лийлу на Бърчест бяха превърнали своя претърпял фиаско като туристическа атракция град в търговски център. Хората на Троган просто изоставиха „Пеещият въртоп“.
— Продължавам да си мисля, че някой ще купи това място и ще го обнови — подхвърли Карде, гледайки замислено празните кресла и масите, докато с Авис вървяха по една от пътеките към Чашата и фигурата, която ги чакаше там. Изминалите години без поддръжка си личаха, но заведението не беше толкова зле, колкото можеше да бъде.
— И аз винаги съм го харесвал — съгласи се Авис. — Малко е шумно, но в наши дни трудно ще намериш спокойно местенце.
— Поне подслушването от масите е трудно — каза Карде. — Дори и само затова си заслужава да го отворят отново. Здрасти, Гилеспи.
— Карде — кимна Гилеспи за поздрав, изправи се и протегна ръка. — Вече се чудех дали ще дойдеш.
— Срещата е след два часа — напомни Авис.
— Я стига — ухили се Гилеспи. — Нима Талон Карде е пристигал някога в уречения час? Макар че можеше да си спестиш труда — моите хора вече провериха района.
— Оценявам усилията ти — кимна Карде. Но това не значеше, че щеше да прибере помощниците си, които в момента внимателно претърсваха околността. Империята беше обявила награда за главата му, а само на двайсетина километра от тук имаше имперски гарнизон, така че малко повече предпазливост не бе излишна. — Донесе ли списъка на гостите?
— Ето го — Гилеспи извади чип и му го подаде. — Страхувам се, че не е толкова дълъг, колкото се бях надявал.
— И тези стигат — увери го Карде и прегледа набързо списъка. Наистина беше къс, но хората вътре бяха внимателно подбрани сред най-добрите в занаята, а някои от най-големите имена щяха да се появят лично. Браск, Парта, Елор, Дравис — това беше групата на Били, самият Били вече никъде не ходеше. Мазик, Клингън, Цехетбра, Фериер… Той рязко вдигна поглед: — Фериер ли? Нилс Фериер, крадецът на кораби?
— Същият — кимна Гилеспи, сякаш изненадан от въпроса. — Той се занимава и с контрабанда.
— Освен това работи за Империята — възрази Карде.
— Както и ние — вдигна рамене Гилеспи. — Доколкото знам, ти също.