Пазителят на Портите
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на Портите». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Правника да разкаже своята история за мрачни и тайнствени дела. Споменът го връща към далечното лято, през което кралица Изабела, „френската вълчица“, умира в мрачния замък, където е прекарала последните си години като затворница по волята на властния си син, крал Едуард III.
Дори след смъртта си Изабела, повела заедно с любовника си Мортимър бунт срещу порочния си съпруг Едуард II и считана за виновница за тайнствената му смърт, продължава да бъде причина за интриги и насилие. Довереният камериер на кралицата, комуто тя вероятно е поверила своята страшна тайна, се опитва да избяга във Франция, но е заловен и умира, преди да проговори. Лондонският шериф предава на бедния млад правник височайша поръчка да разследва загадъчните убийства, последвали смъртта на вдовстващата кралица.
Скоро правникът осъзнава, че се е озовал в лабиринт от интриги, че короната е застрашена от скандал, който би разтърсил Европа, а той самият е преследван от Пазителя на Портите — ужасният владетел на лондонския престъпен свят.
Никълъс продължи напред, убеден, че шумът е рожба на въображението му, когато редица фигури с качулки се появи от мъглата, за да му препречи пътя. Те се плъзгаха като черни призраци по пътя. Въоръжени с мечове и копия, чакаха Никълъс и спътниците му да спрат и да слязат от конете. Сърцето на Чърк потръпна от ужас и именно страхът го спаси. Той премина от тръс в галоп и се нахвърли върху възможните си убийци, като крещеше и размахваше сабята, сякаш беше ветеран от стотици успешни сражения. Скейтлок направи същото, а Крабтрий крещя, докато почувства, че дробовете му ще избухнат. Изненадани, нападателите им стояха объркани, а после Никълъс се оказа между тях, замахвайки сляпо със сабята си. Видя как един от нападателите изкрещя от болка и притисна ръката си, от която течеше кръв. Друг изостана с лице, превърнато в кървава маса. После Никълъс и спътниците му ги подминаха и препуснаха като вятъра.
След време се отклониха от пътя, успокоиха конете си и се напрегнаха да чуят някакви звуци от преследване. Крабтрий се смъкна от коня, сипейки полугласно ругатни, сгърчи се и повърна закуската си. Никълъс слезе от коня, убеди се, че Крабтрий не е ранен и погледна към Скейтлок, който седеше като вкаменен на седлото.
— Кои бяха те? — прошепна той. Прислужникът поклати глава.
— Следили са ни. Негодниците трябва да са ни чакали да напуснем Норич.
— Кой ги е изпратил? — попита Никълъс. — Пазителят на Портите?
— Не бъди толкова тъп! — Крабтрий се изправи и избърса устата си с опакото на ръката. — Яздих между негодниците със затворени очи, но с отворени уши. Когато ранихте единия, той извика нещо на френски.
Никълъс почувства сърцето му да замира в дълбоко отчаяние. Грабна юздите на коня си и облегна пламналото си лице на студеното кожено седло.
— Бог да ни е на помощ! — промърмори той. — Сър Еймиъс Петри и властта, която той представлява, ни преследват. Пазителят на Портите също ни гони. А сега и французите!
Той руга толкова красноречиво, че Крабтрий възкликна от възхищение пред този поток цветисти клетви и псувни. Най-накрая се качи пак на седлото.
— Защо французите ни нападнаха? — попита Крабтрий, като го последва.
Никълъс отново си сложи качулката.
— Те не ни нападнаха — каза той замислено. — Измъкнахме се, защото мислеха, че ще слезем от конете. Искаха да ни заловят и да разберат какво знаем. След това сигурно щяха да ни убият.
— Но защо? — изви Крабтрий.
— Уж се имаш за хитрец — каза Скейтлок, — но не можеш да различиш лакътя от задника си. Преди десет дни двама французи ни преследваха из целия град. Единият е намушкан, а другият — отровен. На другия ден двама от тях разговаряха подчертано приятелски с мастър Чърк. По-късно бяха убити в една уличка. Французите вероятно ни смятат отговорни за смъртта на техните хора.
— Да продължаваме — каза Никълъс.
Те излязоха от гората и се върнаха отново на пътя. Тази вечер спряха в малко абатство, където бенедиктинци с черни раса ги посрещнаха приятелски с проста, но вкусна храна и удобни легла във варосани килии. На следващия ден стигнаха Бишъп’с Лин и се настаниха в „Платнохода“, процъфтяваща кръчма, където рибарите и моряците от Хънстантън пиеха заедно с търговци и селяни от плодородните земи край норфъкските блата. Първия ден почиваха. Никълъс мълчеше, обмисляше онова, което Бъргхърш му беше казал и се чудеше каква тайна, ако изобщо беше тайна, се съдържа в думата раите. Защо Мортимър беше наредил специално разследване в Оксфорд, питаше се той. И защо той и любовницата му Изабела бяха ровили из архивите на Кралския съд?
След като се настаниха, те решиха да се сближат с местните. Въпреки непрестанния приток на пътници, хората в места като „Платнохода“ бяха подозрителни към чужденците. Никълъс нареди на Скейтлок и Крабтрий да не се натрапват на местните, които ги изучаваха подозрително в общата зала, а да изчакат докато те ги приемат. Най-сетне, една вечер те се заприказваха с група местни фермери, които разговаряха за кралица Изабела. След известно време един от тях удари с юмрук по масата.