Шпионинът на краля
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът на краля». Краткое содержание книги:
Несигурният мир между двете държави изглежда обречен, но Едуард не смее да предприеме военни действия, защото френският кралски двор научава по някакъв начин и най-тайните му планове. Очевидно французите са успели да подкупят някой от най-близките съветници на английския крал. За първи път Едуард възлага лично на своя верен служител Хю Корбет отговорна мисия — да открие предателя, и ако се налага, да го унищожи.
Тайната мисия на Корбет е изпълнена с опасности — смъртта го преследва и по суша, и по море — в подземния свят на Париж, а по-късно и в Уелс, провинция подчинена наскоро от Едуард, но пълна с бунтовници и врагове на короната. За първи път Хю Корбет се бори с мрачните подводни течения на политическите интриги в края на тринайсети век. Всеки от заподозрените има какво да крие, убийствата следват едно след друго, а предателят не би се въздържал да отнеме и още един човешки живот, за да остане скрит в сенките.
Тъбървил беше съден от специална комисия за държавна измяна. Беше признал всичките си престъпления и присъдата бе произнесена от върховния съдия Роджър дьо Брабазон, главен съдия на Кралския съд. Едуард удържа на думата си и осъдиха Тъбървил само на обесване. Нямаше да гледат ужасиите на изкормването, изгарянето, обезглавяването и разчекването, наскоро понесени от принц Дейвид от Уелс.
След като бе осъден, закараха Тъбървил в Тауър и рано през тази мрачна октомврийска сутрин го доведоха в Уестминстър, яхнал една нещастна кранта, с оковани под корема й крака и завързани отпред ръце. Около него яздеха шестима палачи, облечени като дяволи. Един от тях държеше юздите на коня, а друг — въжето, на което щеше да увисне Тъбървил. Останалите дразнеха и се присмиваха на затворника. Облечен в рицарски доспехи, Тъбървил първо беше отведен в Уестминстър Хол, за да чуе присъдата и сега, преди да бъде екзекутиран, трябваше да бъде унизен.
Бесилката беше издигната точно пред главния вход на Уестминстър Хол. Съдиите седяха върху издигната платформа, а до тях имаше стълб, на който висеше щита на Тъбървил, обърнат наопаки, омазан с катран и животински изпражнения.
Прозвучаха тръби. Вратите се отвориха и хералдите изведоха Тъбървил, облечен в доспехите си, накичен с всички символи на рицарския си орден. Свещениците застанаха от двете страни на бесилката и започнаха да четат заупокойни молитви. След всяка молитва хералдите сваляха по една част от бронята на рицаря, като започнаха с шлема му и накрая той остана само по набедрена превръзка. Обърнатият му щит беше свален и счупен на три парчета. Върху главата на осъдения изляха купа помия, смесена с животинска урина.
Когато церемонията приключи, тълпата въздъхна и започна да мята камъни и да крещи обиди, докато палачите не се намесиха. Тъбървил легна на земята и беше привързан към една волска кожа. Тя беше разпъната между шест коня, които щяха да я влачат по целия път от Уестминстър до водопровода в Чийпсайд и обратно до бесилката в Смитфийд. Корбет се радваше, че кралят не осъди на смърт и семейството на Тъбървил, така че синовете му щяха да наследят собствеността му и нямаше да страдат заради греховете на своя баща. Още по-доволен беше сега, когато наблюдаваше как Тъбървил приема с мълчаливо достойнство обидите и униженията, с които го засипваха. Завързаха осъдения за волската кожа; тялото му вече беше насинено и наранено от камъните, с които го замеряха. Корбет затвори очи, когато палачът удари задницата на един от конете и ужасяващата процесия, водена от мъчителите, се отправи към мястото за екзекуции. Тълпата се стичаше след нея с викове и смях.
Корбет знаеше как ще свърши всичко. Погледна към мрачното небе, към облаците, скупчени над Темза. Тъбървил щеше да бъде отведен до бесилката и обесен. После щяха да изложат тялото му на видно място като предупреждение към всички, които са извършили предателство срещу краля. Писарят не беше достатъчно жесток, за да гледа смъртната агония на горкия човек. Вместо това той се обърна и се утеши с мисълта, че Мейв скоро ще бъде в Лондон. Чичо й лорд Морган трябваше лично да се сдобри с краля. Беше писал на Едуард, че ще пристигне в Англия около „Вси светии“ — в началото на ноември. Мейв щеше да го придружава. Корбет тихичко прошепна молитва за душата на Тъбървил, която скоро щеше да се изправи пред Бога. Отправи и една молитва за себе си — молеше се Мейв да прогони зимата в сърцето му.
Бележка на автора
Нека извиним англичаните, които вярват, че наличието на двойни агенти в правителствените среди е феномен, характерен само за двайсети век. Но в скандалите, свързани с Филби, Бърджес и Маклийн, долавяме ехото от предателството на Томъс Тъбървил, който, успешно направляван от французите, съумявал да им изпраща тайни сведения за плановете на краля на Англия. Известно ни е, че Тъбървил е изпращал писма на французите — едно от тях все още съществува в архивите на Чансъри Лейн в Лондон. Знаем също така, че е поддържал противодържавна кореспонденция с уелския бунтовник лорд Морган, и че е подпомагал Филип при създаването на широк съюз срещу Едуард, който бил принуден да приеме условията на френския крал.
Подробностите около залавянето на Тъбървил са обвити в тайна, но със сигурност за целта са били необходими внимателни проучвания и следене. Той бива арестуван и заклеймен като предател, но не преди да успее да ощети сериозно каузата на английския крал в Европа. Само че, за разлика от съвременните шпиони, Тъбървил заплаща предателството с живота си.