Златните паяци
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните паяци». Краткое содержание книги:
По всичко изглежда, че три хладнокръвни убийства в Манхатън ще останат неразкрити, но Арчи Гудуин попада на гореща следа и вече нищо — по израза на Улф — не е в състояние да спре неумолимото настъпление на един силен интелект към истината.
Опасностите дебнат от всяка страница, но краят е задоволителен.
Той извади носна кърпа и избърса челото, лицето и врата си.
— Нямах възможност да направя утринния си тоалет — извини се той.
Това беше чиста лъжа. Предната стая беше свързана с добре обзаведена баня и той я беше посетил. Ако тогава все още се колебаел дали да изпълни дълга си честно и докрай с надежда, че от това ще има полза, и не си беше измил очите, за да не изпуска Игън от погледа си дори за миг, това си беше негова работа.
Твърдото изражение на Креймър не омекна.
— Ние винаги сме признателни за всякаква помощ — каза той без капка благодарност, — дори когато е малко закъсняла. Някой друг чу ли разговора ви с мисис Фром?
— Никой. Както ви казах, тя ме отведе настрана.
— Вие споменахте ли за това на някого?
— Не. Тя пожела да не казвам на никого.
— А кого подозираше, че е замесен?
— Казах ви — Матю Бърч и един човек на име Игън.
— Не. Имам предвид кой е осъществявал връзката с Асоциацията?
— Не ми каза. Останах с впечатление, че не подозира никого.
— Откъде беше получила тези сведения?
— Не знам. Не ми каза.
— Трудно е да се повярва. — Креймър се мъчеше да не избухне. — Знаела е много подробности — имената на Бърч и Игън, адреса на гаража, дори звънеца на колоната и сигнала. Не ви ли каза откъде е научила всичко това?
— Не.
— Вие не я ли попитахте?
— Разбира се. Отвърна, че не може да ми каже, тъй като е обещала да не разкрива източника.
И четиримата бяхме вперили поглед в него. Той самият не сваляше зачервените си очи с дълги извити мигли от Креймър. Всички, включително и той, разбирахме идеално ситуацията. Знаехме, че е долен лъжец, а той знаеше, че знаем. Беше затънал до гуша и сега се мъчеше да се измъкне. Налагаше се да измисли някакво обяснение за отиването си в гаража, особено за звънеца и сигнала, и общо взето, се справи нелошо. Мисис Фром беше мъртва и можеше да я цитира колкото иска, Бърч също беше мъртъв и можеше да споменава името му без риск. Неговият проблем беше Игън. Нямаше как да го пренебрегне, защото се намираше в съседната стая. Не можеше да го подкрепя — да представлява изнудвач, чийто рекет е разкрит и разкритието вреди на Асоциацията, на която е юридически съветник — беше немислимо. Затова Игън трябваше да бъде хвърлен на вълците. Така виждах положението аз и познавайки добре другите трима и наблюдавайки лицата им, обърнати към мен, явно и те ги виждаха по същия начин.
Креймър повдигна вежди и погледна към Улф, но Улф само поклати глава.
— Пърли, доведи Игън — каза Креймър.
Пърли стана и излезе. Хорън се понамести на стола, като се мъчеше да си придаде солиден вид. Нямаше да му е лесно, но си го беше изпросил.
— Нали разбирате — попита той Креймър, — че този човек е доказан долен престъпни и се намира в отчаяно положение? Той едва ли е надежден свидетел.
— Да, да, може би — каза Креймър и спря дотук. — Гудуин, защо не преместиш един стол за него там, близо до теб, с лице насам.
Изпълних желанието му. По този начин Стъбинс щеше да е между Игън и Хорън. Улф щеше да вижда Игън в профил, но не изказа възражения и поставих стола така, както поиска Креймър. Стъбинс се върна с Игън.
— Насам — казах му аз и той го доведе. Долният престъпник седна и впери очи в Денис Хорън, но последният не го погледна. Хорън наблюдаваше Креймър.
— Вие сте Лорънс Игън — каза Креймър, — известен като Липс Игън.
— Същият. — Гласът на Игън прозвуча дрезгаво и той се поизкашля.
— Аз съм полицейски инспектор. Това е Ниро Улф. След малко ще получа сведението за вас. Имате ли досие в полицията?
Игън се поколеба и после измърмори:
— Нали ще видите в сведението?
— Да, но сега питам вас.
— По-добре си вижте сведението. Аз може да съм забравил.
Креймър не реагира.
— Онзи човек до вас, Арчи Гудуин, ни разказа какво е станало вчера от момента, когато сте посетили едно лице в хотела му на Първо авеню — мислели сте, че се казва Леополд Хайм — до момента, когато са ви довели тук. По-късно ще ви разпитам за всичко това, но първо искам да ви обясня какво е положението. Може би смятате, че имате адвокат, който е тук, за да защитава интересите ви, но всъщност нямате такъв. Мистър Хорън ви е уведомил, че не може и няма намерение да ви представлява. Той съобщи ли ви това?
— Да.
— Недейте да мърморите. Говорете високо. Той съобщи ли ви това?
— Да!
— Кога?