Игра на любов

На моменти очите й заприличваха на остри късчета зелено стъкло, копнеещи да дълбаят и режат. Марко се облегна назад, като я изучаваше целенасочено, опитвайки се да прецени доколко е готова. Той не се съмняваше, че в крайна сметка тя ще се предаде, но междувременно наистина беше успяла да го изненада с упоритостта и темперамента си.

Сега беше решила да издигне помежду им стена от ледено мълчание, извръщайки се с преувеличено свиване на едно голо, блестящо като коприна рамо, за да си играе с една сребърна лъжица. Да я вземат дяволите! Тя беше само една мръсница — аморално същество с хубаво тяло, което несъмнено знаеше как да използва в леглото, за да постигне целите си. Как смееше да обърква живота му — оказа се толкова упорита, че се наложи да прибегне до крайната мярка да я доведе тук. Тя разбира се си играеше с него, подмамваше го с престорената си свенливост и кокетство, а после го отблъскваше с гнева си или с дяволската си резервираност.

Той искаше безусловната й капитулация. Да я накара да приеме странната, нежелана химическа реакция, която се получаваше между тях и понякога караше въздуха наоколо да пращи от напрежение. И тогава — тогава можеше да й покаже истинската й същност, като й докаже колко слаба е ревностно проповядваната й вярност към брат му Карло, когото упорито наричаше свой годеник.

Точно в този момент му се искаше да притисне тънкото й развратно тяло към своето, да принуди устните й да се отворят с желание под натиска на неговите, докато заравя ръце в гъстите й лъскави коси с цвят на махагон. Точно това би трябвало да направи — да приключи веднъж завинаги с ненужния фарс, който тя се опитваше да продължи. И тогава, след като я е имал и я е поставил на мястото й, можеше да се върне към бизнеса си и към Франсин, любовницата му, която го очакваше в Париж.

— Най-малко от пет минути седиш тук и просто се взираш в мен! Не би ли предпочел да гледаш картина, която не може да ти отговаря? Да ти кажа честно, доста съм уморена и ако не възразяваш, бих предпочела да… се кача горе.

Той забеляза как тя се запъна на думите „да си легна“ и ги замени с „да се кача горе“. Упоритата й игра на свенлива малка девственица наистина започваше да става малко нелепа.

Сара не съзнаваше, че е затаила дъх, докато не го видя да става с пресилен поклон към нея, противоречащ на презрителния израз в очите му.

— Разбира се. Спокойният живот тук сигурно ти се струва доста скучен, а?

Дали настоя да я придружи до горе, за да й покаже, че можеше да бъде и по-различно? Сара усещаше твърде ясно близостта на загадъчната му мъжественост — натискът на пръстите му върху лакътя й, който сякаш я предупреждаваше, че е напълно безсмислено да се опитва да избяга. Усещаше ли той, на свой ред, почти първичния й страх от близостта му — че може да изгуби контрол над себе си, да изгуби част от себе си заедно с всички романтични момичешки мечти, с които беше израсла? Ако този арогантен дук от Сардиния я вземеше, както се заканваше, то нямаше да бъде от любов и уважение. Щеше да е от желание да използва тялото й като инструмент, чрез който да я употреби и да я накаже, и ако прошепнеше в ухото й някое име, както направи, то нямаше да бъде нейното.