Дядо Горио

Тя закри лицето си, за да не види Йожен сълзите й; той дръпна ръцете й, за да погледа лицето й: тя бе величествена.

— Нали е ужасно да се смесват парите с чувствата? — каза тя. — Вие не ще можете да ме обичате!

Тази смесица от добри чувства, които правят жените толкова велики, и грешките, които съвременното устройство на обществото ги кара да вършат, покъртваше Йожен, който мълвеше нежни и утешителни думи и се възхищаваше от тази жена, която беше така добродушно неблагоразумна в изказването на мъката си.

— Обещайте ми, че няма да си послужите с това против мене.

— О, госпожо, не съм способен на такова нещо! — каза той.

Тя взе ръката му и я сложи на сърцето си в изблик на признателност и нежност.

— Благодарение на вас аз съм отново свободна и весела. Живях потискана от желязна ръка. Сега искам да живея скромно, да не пилея нищо. Тогава ще ме харесате, нали, приятелю? Задръжте това — каза тя, като взе само шест банкноти. — По-право дължа ви три хиляди франка, тъй като смятам, че участвах наполовина в играта.

Йожен отказваше упорито, но баронесата му каза: „Ще ви смятам за своя враг, ако не ми бъдете съучастник“ и той взе парите.

— Тия пари ще бъдат турени настрана в случай на загуба! — каза той.

— Ето от какво се боях — извика тя пребледняла. — Ако държите на мене — добави тя, — закълнете ми се, че никога вече няма да играете! Боже мой, аз да ви покваря? Бих умряла от мъка!

Пристигнаха в дома й. Противоположността между нейната нужда и това сходство замайваше студента, в чиито уши отекнаха злокобните думи на Вотрен.