Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– Да, шефе.
– Добре. И, Хенри…
– Да?
– …трябват ми не по-късно от утре.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПОСВЕТИ деня на размисли за Залаченко. Знаеше, че се намира на две стаи от нейната, че броди из коридора нощно време и че бе влязъл в стаята ѝ в 3,10 сутринта.
Беше го проследила до Госеберя с цел да го убие. Провали се, вследствие на което Залаченко беше жив и се намираше на по-малко от десет метра от нея. Чакаха я неприятности. Колко, не можеше да предскаже, но предполагаше, че ще трябва да избяга и дискретно да изчезне в чужбина, ако не иска да я затворят в някоя лудница с Петер Телебориан за пазач.
Проблемът, разбира се, беше, че едва ѝ стигаха силите да седне в леглото. Макар че имаше известно подобрение. Все още я болеше глава, но на пристъпи, не постоянно. Болката в рамото се криеше под повърхността и пробиваше при всеки неин опит да се раздвижи.
Чу стъпки пред вратата и видя една сестра да я отваря и да пропуска жена в черни панталони, бяла блуза и тъмно сако. Беше хубавичка, слаба, тъмнокоса жена, с къса момчешка прическа. Излъчваше ведро самочувствие. Носеше черна чанта в ръка. Лисбет веднага забеляза, че има същите очи като Микаел Блумквист.
– Здравей, Лисбет. Казвам се Аника Джанини – каза жената. – Може ли да вляза?
Лисбет безизразно я наблюдаваше. Внезапно ѝ се отщя да се среща със сестрата на Микаел Блумквист и съжали, че бе казала „да“ на предложението да я вземе за адвокат.
Аника Джанини влезе, затвори вратата след себе си и придърпа един стол. Седя тихо няколко секунди, загледана в клиентката си.
Лисбет Саландер изглеждаше твърде зле. Цялата ѝ глава бе опакована. Имаше огромни синини около двете очи и кръвонасядания в ретината.
– Преди да започнем да обсъждаме каквото и да е, трябва да знам дали наистина искаш да бъда твой адвокат. Всъщност специалист съм само по граждански дела, в които представлявам жертви на изнасилване или побой. Не съм криминален адвокат. Затова пък се запознах с подробностите в твоя случай и много бих искала да те представлявам, ако е възможно. Ще кажа също, че Микаел Блумквист е мой брат – мисля, че вече знаеш това, и че той и Драган Армански плащат хонорара ми.
Изчака малко, но след като не видя никаква реакция от страна на клиентката си, продължи:
– Ако ме искаш за твой адвокат, ще работя за теб. Тоест не работя за брат ми или за Армански. По криминалните въпроси ще се допитвам до твоя стар настойник Холмер Палмгрен. Той е голяма работа, измъкна се от болничното легло, за да ти помогне.
– Палмгрен? – каза Лисбет Саландер.
– Да.
– Видя ли се с него?
– Да. Ще бъде мой съветник.
– Как е той?
– Адски сърдит, но колкото и да е странно, не се тревожи за теб.
Лисбет Саландер криво се усмихна. За първи път, откакто пристигна в Салгренската болница.
– А ти как си? – попита Аника Джанини.
– Като торба с лайна – каза Лисбет Саландер.
– Окей. Ще ме вземеш ли за защитник? Армански и Микаел плащат хонорара ми и…
– Не.
– Какво значи това?
– Ще си платя сама. Не ща нито стотинка от Армански и Кале Блумквист. Но не мога да ти платя, преди да получа достъп до интернет.
– Разбирам. Ще решим този въпрос, когато стигнем дотам. Значи искаш да те представлявам?
Лисбет Саландер кимна кратко.
– Добре. Тогава ще започна, като ти предам две съобщения от Микаел. Той се изразява загадъчно, но каза, че ще разбереш какво има предвид.
– Така ли?
– Каза, че някои неща не е споделил с мен. Спомена за някакви твои умения, които е забелязал в Хедещад.
Микаел знае, че имам фотографска памет… и че съм хакер. Досега мълча за това.
– Окей.
– Второто е за сиди-то. Не знам какво точно има предвид, но каза, че е нещо, което ти трябва да решиш дали да ми кажеш, или не. Разбираш ли за какво става дума?
Дискът с филма за изнасилването от Бюрман.
– Да.
– Окей…
Аника Джанини внезапно се поколеба.
– Малко ме е яд на брат ми. Въпреки че ми се довери, ми казва само онова, което му е изгодно. И ти ли ще криеш неща от мен?
Лисбет размисли.
– Не знам.
– Ще трябва да си говорим доста. Сега не мога да остана, защото трябва да се срещна с прокурор Агнета Йервас след четирийсет и пет минути. Длъжна бях да те помоля за потвърждение, че наистина ме искаш за адвокат. Освен това трябва да ти дам и една инструкция…
– Тъй ли?
– Ето. Ако не присъствам, няма да казваш нито една дума на полицията, каквото и да те питат. Дори да те провокират или обвиняват в разни неща. Можеш ли да ми обещаеш това?