Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
— Наив, двайсет и две години. Учих в Школата по Изкуствата десет години, а с медитативна техника съм се занимавал — той изведнъж почервеня — един месец.
— Не е никак лошо — ободряващо рече Тирел. — Но тук ще ви се наложи да се научите да управлявате енергията по коренно различен начин. Образно казано, докато изучавате Изкуството, вие събирате в себе си капка по капка енергия, след което във всеки момент бихте могли да я използвате. Представете си някакъв съд. Във вашия случай неговите главни характеристики са обемът му и ширината на гърлото, през което той се пълни. В Занаята или в „пряката магия“, тоест управлявайки пряко чрез „вълшебствата“, вие се превръщате от съд, който се пълни, в своеобразна тръба. Поемате енергия, преобразувате я и я освобождавате. Не можете да я задържате. Има ли въпроси?
Алиса вдигна ръка.
— А главната характеристика на тази тръба ще бъде нейният диаметър, така ли?
— Точно така — съгласи се Тирел. — Но имайте предвид, че всъщност няма никакви тръби и съдове. Това са само метафори, за да ви е по-лесно да си го представите.
— Значи, образно казано, ние сега сме съдове, които, за да се превърнат в тръби, трябва да избият дъната си, нали? — лукаво се поинтересува Чез.
Тирел се разсмя.
— Да, образно казано, е така. Какво количество „вълшебства“ можете да пуснете еднократно през себе си, тоест да вложите в едно заклинание — това е същността на ограничението на силата. Да… и процесът на възстановяване, след като заклинанието бъде сътворено.
— Всичко е ясно — кимна Чез. — А как ще избием дъната си?
— О! — вдигна показалец Тирел. — За това всеки факултет си има свои упражнения. За нас това са упражненията със свещ.
— Нека позная, ние ще трябва да я запалим? — предположи Чез.
Тирел кимна и щракна с пръсти. На около пет метра пред нас се появиха пет свещи.
— Запалете ги — предложи Майсторът.
Погледнах учудено приятелите си, но и те бяха не по-малко учудени. Тирел май беше забравил да ни обясни нещо. Например, как да го сторим!
— Добре — започна Майсторът, след като се настани по-удобно в креслото насреща ни. — Първо седнете както ви е най-удобно. След това, затворете очи и си представете как всичката енергия, която ви заобикаля, минава през вас.
Направих всичко както трябва, но нищо не почувствах, което изобщо не ме учуди.
— Сега отворете очи, протегнете ръка към свещта и си представете как енергията минава през вас, концентрира се на върха на пръста ви и като тънък лъч стига до свещта.
Изпълних и това. Никакъв лъч не видях и свещта не се запали.
— Не се отчайвайте, ако в началото не се получи. Общо-взето, трябва да мине седмица-месец време, прекарано в упорити занимания в медитативната зала.
— Упорити занимания ли? — уплашено повтори Наив.
— Да — реши да уточни Чез. — Упорити занимания колко часа ще рече?
— Четири часа сутрин и четири часа вечер.
Ние горчиво въздъхнахме. Осем часа на ден да седиш и да се занимаваш незнайно с какво?! Макар че всъщност не сме прави. Докато не запалим тези драконовски свещи, Занаята ще го гледаме през крив макарон. Да, ще има да слушаме скучни лекции, да седим на пода и да медитираме…
— Стига сте въздишали — твърдо отсече Тирел. — Колкото повече време прекарате в тази зала, толкова по-малка е вероятността да изхвърчите от Академията.
— Да изхвърчим ли? — като ехо повтори Чез.
— Точно така, да изхвърчите! Или може би си мислите, че всички, които влизат в Академията, стават Майстори?
Кимнахме.
— Мечтайте си! От двеста души, които влизат годишно в Академията, истински Майстори стават по-малко от половината.
— Ами останалите? — попитах аз.
Винаги съм смятал, че от Академията никого не изхвърлят. Дори Чез разправяше, че важното е да влезеш там, после няма къде да ходиш. Не бях чувал да се говори из града, а и не бях срещал досега нито един изгонен. А може би те… такова… с краката напред… както се казва, нещастни случаи?…
— Останалите не завършват образованието си и ги пращат да служат в пограничните райони. Там всеки човек е изключително важен, особено пък тези, които до някаква степен могат да управляват силата.
Добре измислено! Излиза, че от такова назначение, дори няма начин да се измъкнеш…
— Зак… — пошепна ми Чез, но не успя да довърши.
— Не разговаряйте! — сопна се Тирел. — Разговорите по време на медитация са забранени, с изключение на въпросите, които ще обсъждате с мен.
Послушно замълчахме.
Та, как беше?… Отпускаш се. Затваряш очи. Представяш си енергията около теб. Отваряш очи. Протягаш ръка…