Неукротима любов

— Да възкресяваш онова, което е мъртво и погребано, не е решението. Нито пък да се оставиш да ти сритат задника по този начин.

— Защо, да не предлагаш ти да го направиш? Защото усещам, че полудявам и трябва да се отърва от това чувство по някакъв начин, Бъч. Сериозно ти казвам. Опасен съм, когато съм такъв… — Ви отпи от бутилката и изруга, когато алкохолът изгори сцепената му устна, сякаш беше налапал някоя цигара наопаки. — И не мога да измисля никакъв начин да го изтръгна от себе си… защото кълна се, че няма да се върна към старите си навици.

— Изобщо ли не си изкушен да го сториш?

Ви се стегна и отново отпи. Изкриви лице и каза:

— Нуждая се от освобождаване, но няма да бъда с друг, освен с Джейн. За нищо на света няма да се върна в общото ни легло, пропит с мириса на някоя курва… то би съсипало всичко, не само за нея, но и за мен. Пък и онова, от което се нуждая сега, е доминант, не покорна… а няма никой, на когото да имам доверие — с изключение на Бъч, навярно, ала това би престъпило твърде много граници. — Така че съм хванат в безизходно положение. В главата ми сякаш има ръмжащ хищник, а аз съм безсилен да го заглуша… и това ме побърква.

Исусе… беше го изрекъл на глас. Абсолютно всичко. Браво на него. Наградата му беше ново отпиване от бутилката.

— По дяволите, устната ме боли.

— Не се засягай, обаче се радвам. Заслужаваш си го! — лешниковите очи на Бъч се повдигнаха и след миг устните му се извиха в усмивка, разкриваща нащърбения му зъб, както и острите вампирски зъби. — Знаеш ли, за около минута наистина бях започнал да те мразя, честно ти казвам. И преди да си попитал, пуловерите с поло яка са на закачалките в другия край. Вземи си и някой анцуг. Краката ти изглеждат така, сякаш са те налагали с някое банджо, а едната ти топка определено е на път да избухне.

— Благодаря, човече — Ви отиде до мястото, където бяха подредени цял куп закачалки от кедрово дърво. Едно нещо не можеше да му се отрече на Бъч — гардеробът му предлагаше богат избор. — Никога не съм си мислел, че ще съм благодарен, задето си такъв маниак на тема дрехи.

— Мисля, че изразът е «елегантен тип».

Бостънският акцент на Бъч си пролича съвсем ясно в думите му и Ви се зачуди дали някога бе имало време, когато това специфично произношение не бе отеквало в ушите му.

— Какво ще правиш с Джейн?

Ви остави бутилката на пода, навлече едно кашмирено поло… и с неудоволствие установи, че то едва покрива пъпа му.

— Предостатъчно й се струпа на главата. На никоя шелан не би й било приятно да научи, че мъжът й е излязъл, за да му дръпнат един хубав бой… Не искам и ти да й казваш.

— А как смяташ да й обясниш какво е сполетяло мутрата ти, умнико?

— Подуването ще спадне.

— Не достатъчно бързо… отидеш ли да видиш Пейн в това състояние…

— Тя също няма нужда от тази приятна гледка. Просто ще стоя настрана през следващия ден. Пейн е в стабилно състояние и се оправя… поне така ми каза Джейн, тъй че ще сляза в ковачницата.