Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра
- Автор: Кестнер Эрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра». Краткое содержание книги:
Девета глава
Кюлц опознава най-сетне жена си
Във Варнемюнде влакът беше напуснал парахода. И сега отново пътуваше както подобава на влак, между ливади и ниви, и покрай села и стада добитък. Ако някой пътник, заспал малко след Копенхаген, се събудеше сега, едва ли би могъл да отгатне дали се намира още в Дания или пък вече е в Мекленбург. Двата природни пейзажа си приличат дотолкова, че можеш да ги объркаш.
В едно второкласно купе белобрад господин с тъмни очила водеше разговор с някакъв крефелдски текстилен фабрикант за европейската външна търговия. Разискваха по новото положение, създадено в резултат на световната война. И установиха, че останалите континенти, бивши купувачи на европейски стоки, са използвали разумно годините, през които Европа е била заета в голям мащаб със своя опит за самоубийство. Другите континенти бяха станали независими в промишлено отношение.
Двамата мъже преценяваха опасностите, които заплашваха един континент като Европа поради това, че той трябва да внася суровини, а не може да изнася вече нищо, освен пари.
В този миг вън от коридора мина някакъв дребен господин. Господин, който се отличаваше с клепналите си уши. Той дори не погледна в купето.
Но интересът на белобрадия господин се раздвои. Загрижеността му за европейската търговия бързо започна да се изпарява. Накрая той стана, промърмори някакво извинение и бързо излезе в коридора.
Дребничкият господин стоеше в края на вагона и сякаш унесен в мечти, гледаше през прозореца красивия немски пейзаж.
Белобрадият пристъпи към него.
— Нали ви казах да не се мяркате насам! — прошепна сърдито той.
— Може и да си ида — предложи дребният.
— Какво има?
— Кюлц е изчезнал!
— Сигурно ли е?
— Освен ако е в локомотива. Но там не ни се искаше да проверяваме.
— Остави настрана глупавите си шеги!
— И секретарката на Щайнхьовел е изчезнала.
Събеседникът му почеса бялата си брада.
— А младият човек, който от вчера насам се е хванал за полата на момичето…
— И той е изчезнал!
— И той ли?
Двамата се загледаха навън в пейзажа. Срещу тях се виждаше порутена вятърна мелница. Върху полегат зелен хълм. Околовръст се вълнуваха нивя. Вятърът леко ги галеше.
— Дали не са забелязали нещо? — попита тихо дребничкият господин.
— В такъв случай полицията щеше да бъде вече тук.
— Може би тя ни очаква в Берлин, на гарата.
Белобрадият господин смръщи високото си чело.
После каза:
— Всички да слязат в Рощок! Аз ще отседна в хотел „Блюхер“ под името професор Хорн. И не слизайте всички от един и същ вагон! Разделете се и се настанете в кафене „флинт“. На първия етаж. Поставете пост! Ще мина и ще ви дам нови нареждания.
— Добре, шефе! — каза Щорм. — Ще стане както заповядваш.
След тези думи той се върна във вагона си.
Другият постоя още известно време до прозореца. Покрай него се заредиха вилите в окрайнината на Рощок. В далечината се виждаха големите нови клиники. Господинът отиде в своето купе и взе куфара си от мрежата за багаж.
— Ха! — рече изненадан крефелдският фабрикант. — Мислех, че и вие пътувате за Берлин?
Белобрадият нахлупи шапката на главата си, преметна грижливо палтото на ръка и каза:
— Реших да поизменя малко плановете си. Иска ми се да видя пак Рощок. Преди всичко старата Алма матер. Следвал съм тук три семестъра. А такова нещо не се забравя и винаги вълнува човека. Току-що зърнах пак старинните величествени тухлени църкви. Не, не мога да отмина, без да спра. Кой знае какво очаква човека в Берлин! — Той се засмя. — Такова едно романтично северногерманско градче ти е някак много по-мило.
— Vivat, crescat, floreat!17 — заяви крефелдският фабрикант.
— Несъмнено — каза господин професор Хорн. — Et pereat mundus!18
Той вдигна леко шапката си за поздрав и излезе в коридора.
След малко влакът спря. Господин професорът слезе, напусна гарата и бавно тръгна из уличките на вилния квартал. По-късно махна с ръка на едно такси, качи се в него и каза на шофьора:
— Хотел „Блюхер“!
Облегна се удобно в колата и се замисли:
„Хората на Щайнхьовел изчезнаха. Полицията не ни закача. Какво ли значи това?“
На коленете му се намираше куфарът. Той впери в него най-нежен поглед и имаше вид на доволен човек.
17
Да живее, да расте и да процъфтява
18
Ако ще и светът да загине