Шестият

— Впечатлен съм, Ейвъри.

— Благодаря, сър. Исках да бъдете информиран.

— Това ли е всичко?

— Всъщност не — нервно преглътна Ейвъри. — Работата със Стената е на ръба на катастрофата.

— Това вече го знам. Мобилизирах двама бивши Е-петици, а след срещата с Фостър успях да си уредя телефонен разговор с президента. Току-що го проведох. Надявам се, че успях да го обнадеждя. Това ще ни даде малко допълнително време. А ако Фостър направи опит да ме отстрани, неминуемо ще изпадне в глупаво положение.

— Това няма да е за дълго — поклати глава Ейвъри.

— Естествено.

— Но ако Едгар Рой бъде оправдан, проблемите ни ще бъдат решени. Веднага ще го върнем на работа.

Бънтинг стана и се приближи до прозореца с ръце в джобовете.

— Може и да не стане — процеди той.

— Защо?

— Нима си въобразяваш, че правителството на САЩ ще допусне процес срещу Рой? — рязко се обърна Бънтинг.

Ейвъри смутено преглътна.

— А има ли алтернатива? — попита той.

Бънтинг отново се обърна към прозореца и проследи с поглед ято птици, потеглило на юг.

Ех, ако можех да летя, помисли си той. Веднага бих се махнал някъде надалеч, без да поглеждам назад.

— Какво мислиш, Ейвъри? — подхвърли през рамо той.

— Ще го убият ли? — отвърна с въпрос помощникът му.

Бънтинг се върна зад бюрото и смени темата.

— Значи Кинг те е проследил преди две вечери в Мейн, така ли? Ами Максуел?

— Не беше с него.

— А какво правиха след това?

Ейвъри отстъпи малка крачка назад.

— Наблюдението беше прекъснато за известно време, но вече е възстановено — отвърна той.

— За колко време е било прекъснато? — отново се надигна от стола Бънтинг.

— Няколко часа.

— По-точно, Ейвъри! — щракна с пръсти Бънтинг.

— За осем часа и четири минути. В момента пътуват, най-вероятно към фермата на Рой.

— А не мислиш ли, че през тези осем часа те са отскочили до място, което със сигурност би улеснило задачата ни?

— Възможно е, сър. Но моята работа беше друга.

— Добре. От този момент нататък твоята работа е да осигуриш непрекъснато наблюдение. — Бънтинг замълча за миг, после попита: — А шестте трупа във фермата?

— Да?

— Не е ли странно, че нито един от тях не е идентифициран? — Изражението му говореше, че това не е странно, а абсолютно невъзможно.

— Да, така е — кимна Ейвъри. — Личните им данни би трябвало да се съхраняват някъде.

— Но има и още нещо.

— Сър?

— Бройката.

— Бройката ли?

— На труповете. Хайде, върви да си вършиш работата.

Ейвъри се оттегли с озадачено изражение на лицето.

Бънтинг се върна на мястото си, завъртя се заедно със стола и отново погледна навън.

Шест трупа. Не четири, не пет, а точно шест.

По принцип беше човек, който обича играта с числа. Изпитваше силно влечение към статистиката, анализите и заключенията, опиращи се на солидни данни. Но числото шест започваше да го плаши. Никак не го харесваше.