Изкуството на заблудата
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–018–83
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изкуството на заблудата». Краткое содержание книги:
Щом погледите на Матюс и нещастния брат се срещнаха, Феръл й показа кафява хартиена торба и й обясни с жест, че е за нея.
— Това не е на добро — каза тя на сержанта.
— Искаш ли да ти я донеса? За мен ще бъде удоволствие.
— Той е в правото си да бъде тук. Предупредих го, че не искам повече да контактувам с него. Ако нямаш нищо против, смятам, че донасянето й от теб ще направи предупреждението ми по-официално в неговите очи.
— Какво премълчаваш от мен? — попита Ламоя, схватлив както винаги.
— Премълчах го, защото не знаех какъв е най-добрият начин да го съобщя. Но сега съм готова да го споделя с теб и с Лу. За да ми дадете съвет какво да правя.
— Среднощното обаждане?
Вместо отговор психоложката направи опечалена физиономия.
— Занасяш ме! — каза той.
— Няколко телефонни обаждания. Може да ме е проследил до дома ми, не знам. — Тя му разказа за следите от ботуши пред прозореца си.
— Матюс!
— Недей, окей?
— Ще го направя на парчета.
Сержантът стана. Но в същия момент съдебният пристав обяви името на Нийл и един униформен полицай въведе мъжа в залата. Психоложката дръпна Джон обратно на стола.
Лени Нийл заяви, че е невинен, изрази съжаление за загубата на Мери-Ан и му бе предложена гаранция от петдесет хиляди долара — изненадващо ниска сума, предвид характера на обвинението. С един поръчител, той щеше да бъде освободен срещу пет хиляди, залагайки колата си като допълнителна гаранция. Колелата на правосъдието се завъртяха и по-малко от пет минути след появата му в съдебната зала, Лени Нийл бе ескортиран навън като свободен човек. Срещу него щеше да бъде заведено дело, а доста по-късно щеше да бъде назначена дата за разглеждането му. Междувременно Нийл вероятно щеше да остане на свобода под гаранция.
Матюс знаеше, че е важно да успокои Феръл Уокър, за да избегне момент а ла Джак Руби24.
Като хвана Ламоя за ръката, тя каза:
— Да поговорим с него заедно.
Сержантът сведе очи към пръстите й, стиснали предмишницата му, и тя побърза да ги махне.
Те си пробиха път през чакащите заподозрени и изтощените защитници и най-накрая се добраха до пътеката между редовете.
Ламоя извика по име Уокър и го спря при вратата на залата. Тримата излязоха вкупом в широкия коридор отвън, където дървени скамейки предлагаха почивка на семейства и приятели с изморени крака. Всички глави бяха наведени. Отчаяни гласове си разменяха изтъркани клишета с разтревожен шепот: „не е честно“, „не го е направил той“. Униформените пазачи, отегчени от подобни твърдения, гледаха право напред, мълчаливи като статуи. Сержантът ги отведе до фонтана, където един шумен компресор щеше да заглушава разговора им.
— Той си тръгна — каза Феръл Уокър, а в гласа му се усещаше гняв.
— Това е само едно заседание за повдигане на обвинение.
— Те го пуснаха да си отиде.
— Пуснаха го под гаранция — отвърна Ламоя. — Това изненада и нас, въпреки че не е нещо необичайно. Повярвайте ми, Нийл ще влезе в затвора заради сестра ви.
Уокър не показа с нищо, че е чул думите му; цялото му внимание беше съсредоточено върху Матюс. Тя долови в това внимание нещо, близко до боготворене; едно обожание, едновременно агресивно и малко противно.
— Казах ви, че ще продължим разследването сами.
— Казах ви, че ще имате нужда от моята помощ — възрази той, вдигайки същата хартиена торба, която й беше показал преди това.
— Обяд? — попита сержантът.
Матюс и Уокър бяха приковали погледи един в друг, слепи и глухи за всичко останало. Изведнъж психоложката осъзна, че това бе моментът, в който младежът щеше да пресече тънката линия между любовта и омразата, че тя бе човекът, който щеше да го тласне отвъд тази линия и че просто нямаше друг избор. Неизбежността я разстрои, стегна гърлото й и я остави без дъх. Всъщност Уокър сам си причиняваше това; тя беше просто един посредник, длъжен да нанесе съкрушителния удар, който щеше да ги раздели.
Дафни каза:
— Не искам помощта ви и не се нуждая от нея. Нито сега, нито в бъдеще. Всичко между нас вече е приключено.
Тъмните му очи пламнаха от негодувание. Младежът хвърли торбата в краката й, но тя се приземи плавно.
— Ще видим — рече той.
Погледна към Ламоя, осъзнавайки за първи път присъствието му:
— Вие трябва да стоите настрана от това.
24
Човекът, застрелял Лий Харви Осуалд. — Б.пр.