Прелестни създания

Тя беше там. Второто най-красиво момиче, което някога бях виждал.

Може би беше малко по-голяма от мен, защото макар да ми изглеждаше донякъде позната, можех да се закълна, че никога не съм я засичал в „Джаксън“. Сигурен бях в това. Беше типът момиче, което едно момче би запомнило. От колата й гърмеше музика, която никога не бях чувал, а тя самата се беше облегнала на волана на черно-белия си „Мини Купър“ с подвижен покрив, паркиран напряко на две места на паркинга. Явно не беше забелязала ограничителните линии или пък не й пукаше за тях. В устата си имаше близалка, която държеше като цигара, нацупените й червени устни бяха станали още по-ярки от боята в нея.

Огледа ни от горе до долу и спря музиката. След секунда чифт невероятно дълги крака се измъкнаха от вратата и тя застана пред нас, все още смучейки близалката си.

— Франк Запа. „Давещата се вещица“. Малко по-рано от вашето време, момчета. — Приближи се още, като вървеше бавно, сякаш за да ни даде време да я огледаме по-добре, което — признавам си — наистина правехме.

Имаше дълга руса коса с тънък розов кичур, спускащ се от едната страна на лицето покрай неравномерно подстригания й бретон. Носеше огромни черни слънчеви очила и къса черна плисирана пола, все едно беше кралица на някакъв отбор от готик мажоретки. Бялата й блузка беше толкова прозрачна, че се виждаше половината от черния сутиен и по-голямата част от всичко останало. А определено имаше какво да се види. Черни високи ботуши, халка на пъпа, татуировка около него. Тя също беше черна и приличаше на някакъв индиански племенен мотив. Не можех да кажа какво точно представляваше, защото се опитвах да не гледам в тази посока.

— Итън? Итън Уейт?

За малко да се спъна. Половината баскетболен отбор ме зяпна.

— Не може да бъде. — Шон беше също толкова изненадан, колкото и аз самият, че тя произнесе моето име. По-скоро той беше от типа момчета, които играеха тази игра.

— Секси. — Ченето на Линк направо беше увиснало от изненада. — Гореща. ИТС. — Толкова секси, че причинява изгаряне трета степен. Най-големият комплимент, който Линк може да направи на едно момиче. Дори Савана Сноу не е получавала тази оценка.

— Май това момиче обича да създава проблеми.

— Секси момичетата са проблем. В това е идеята.

Тя се запъти към мен, въртейки близалката в устата си.

— Кой от вас, късметлии, е Итън Уейт?

Линк ме побутна напред.

— Итън! — Тя се метна на врата ми. Ръцете й бяха изненадващо студени, сякаш беше държала торба с лед. Потръпнах и я отместих от себе си.

— Познаваме ли се?

— Ни най-малко. Аз съм Ридли, братовчедката на Лена. Но май ми се иска да беше срещнал мен първо…