Смърт във Виена

— Не знаех, че си учил канонично право, Луиджи. — Габриел повтори въпроса си бавно, като натъртваше обвинително на съответните думи: — Знаел ли е папата, че Худал е помагал на военнопрестъпници да избегнат правосъдието?

— Негово Светейшество се е противопоставил на Нюрнбергския процес, защото е вярвал, че той ще послужи единствено за по-нататъшното отслабване на Германия и за поощряването на комунистите. Също така е вярвал, че Съюзниците са преследвали отмъщение, а не правосъдие. Напълно възможно е Светият отец да е знаел, че епископ Худал помага на нацисти, и да го е одобрявал. Все пак доказването на това твърдение е друг въпрос. — Донати насочи вилицата си към недокоснатата паста на Габриел. — По-добре да изядеш това, преди да е изстинало.

— Страхувам се, че загубих апетит.

Свещеникът забоде вилицата си в пастата на Габриел.

— Е, какво се твърди, че е извършил този Радек?

Габриел направи кратко резюме на знаменитата кариера на щурмбанфюрер Ерих Радек в СС, като започна с работата му за еврейската емиграционна служба на Адолф Айхман във Виена и завърши с командването му на „Акция 1005“. В края на разказа му Донати също бе загубил апетит.

— Те наистина ли са вярвали, че биха могли да скрият всички доказателства за толкова огромно престъпление?

— Не съм сигурен дали са вярвали, че е възможно, но са успели до голяма степен. Заради мъже като Ерих Радек ние никога няма да узнаем колко хора наистина са загинали през холокоста.

Донати съзерцаваше виното си.

— Какво точно искаш да узнаеш за помощта на епископ Худал, оказана на Радек?

— Можем да предположим, че Радек се е нуждаел от паспорт. За тази цел епископът трябва да се е обърнал към Червения кръст. Искам да разбера с какво име е бил издаден този паспорт. Радек също така се е нуждаел от място, където да отиде. Трябвала му е и виза. — Габриел направи пауза. — Знам, че това е било доста отдавна, но епископ Худал е запазил документи, нали?

Донати бавно кимна.

— Личните книжа на епископа се съхраняват в архива на „Анима“. Както можеш да очакваш, те са запечатани.

— Ако има някой в Рим, който може да ги разпечата, Луиджи, то това си ти.

— Ние не можем просто да нахлуем в „Ашша“ и да поискаме да видим книжата на епископа. Настоящият ректор е епископ Теодор Дрекслер и той не е глупак. Ще се нуждаем от причина — от история за прикритие, както казват в твоя занаят.

— Ние разполагаме с една.

— Каква е тя?

— Историческата комисия.

— Предлагаш да кажем на ректора, че комисията иска книжата на Худал?

— Точно така.

— А ако той се дърпа?

— Тогава ще споменем името на някой важен човек.

— И кой ще е той?

Габриел бръкна в джоба си и извади ламинирана лична карта със снимка.

— Шмуел Рубенщайн, професор по сравнително изучаване на религиите в Еврейския университет в Йерусалим. — Донати върна картата на Габриел и поклати глава. — Теодор Дрекслер е блестящ теолог. Той ще иска да те въвлече в спор — може би нещо за общите корени на двете най-древни религии в Западния свят. Напълно съм сигурен, че ще се провалиш и епископът ще разгадае малката ти игра.

— Твоята задача ще е да не допуснеш това да се случи.

— Ти надценяваш способностите ми, Габриел.

— Обади му се, Луиджи. Трябва да видя книжата на епископ Худал.

— Ще го направя, но първо имам един въпрос. Защо?

След като чу отговора на Габриел, Донати набра един номер на мобилния си телефон и поиска да го свържат с „Анима“.