Кралят-маг

Отидох в квартирата си с Карджан, за да си приготвя снаряжението. На вратата намерих закована бележка: „Моля явете се веднага в покоите на резидента.“

Трябваше и сам да се сетя какво ще заваря там. Вместо пищно облечения височайш дипломат и магьосник ме посрещна някакъв мърляв тип в мръсен халат и по сандали — спокойно можеше да е един от кайтските вещери, дето се биха с нас при брода.

— Обещах да поставя прегради срещу вражеско подслушване на заповедите ти — каза Тенедос малко лукаво. — Не съм казал нищо за себе си. Много ти е интересен планът, Дамастес. Заслужава си да се види как ще се развие. Между другото, тези дрипи ги взех назаем от един от портиерите ни — но няма да си спомня за заема.

— Не можете да дойдете с нас. Няма да го позволя!

— Вие, легат а̀ Симабю — отвърна изведнъж с много хладен тон Тенедос, — можете да ми предлагате каквито си искате съвети. Но не можете да ми заповядвате.

— О, мога и още как, сър. Началниците ми заповядаха и съм длъжен стриктно да изпълнявам това нареждане, да ви пазя от опасности. И…

— И дрън-дрън. Тръгвам с вас по две съвсем ясни причини. Първата е, че аз съм единственият, който е бил в тази пещера, където най-вероятно се пазят куклите. Как смятате да ги намерите?

— Канех се да ви помоля да обозначите местонахождението на карта. Допускам, че чародейството ви е в състояние да отнесе истинското местоположение към топографско изображение. Сър — вече леко клонях към неподчинение.

— Може би. Въпреки че сега няма да го научите. Втората е, че вие не сте магьосник, легат, нито който и да е от нуманцийците, освен мен. В случай, че сте забравили, ще ни се противопоставят с магия. Както разбрахме, товиетите използват магия, а специално джаск Иршад не е новак.

— Какво става, ако ви убият?

— Тогава бягате в Ърей, отнасяте на Властта на Десетимата радостната вест, давате им хубавия повод да мобилизират армията и най-вероятно ви повишават.

— Едва ли — отвърнах. — Най-добре е да загина до вас.

— Колко благородно — каза с усмивка Тенедос. — Точно както очаквах от едно храбро кавалерийско офицерче.

— Не е благородство, сър. Жив ще ме одерат, ако се върна без вас, а тази смърт е много бавна — беше шега само наполовина. С кариерата ми със сигурност щеше да се приключи. Не че това ме притесняваше особено — бях се заклел да пазя проклетия от боговете дребен магьосник, а той като че ли беше решил на всеки завой да ме принуждава да нарушавам клетвата си.

— Както и да е — рече Тенедос. — Виждам, че нямате сериозни аргументи, след като вече сменихте темата.

Беше си истина — логиката и здравият смисъл бяха на негова страна. Когато на връщане от двореца на аким Фергана ми хрумна планът, се бях замислил как ще се оправя с магията на Иршад и се канех да помоля Тенедос за някое защитно заклинание или нещо такова.

Тъй като баща ми ме беше научил да не споря с началник, когато е решил нещо, и също така да не се боря за загубена кауза, застанах мирно, ударих се с юмрук в гърдите и казах:

— Добре, сър. Моля пригответе се за тръгване до един час. Ще наредя да ви приготвят кон и провизии. И още нещо — сега сте под моя команда, по всички въпроси освен прилагането на магията. Ясно ли е?

Този път Тенедос се усмихна много широко.

— Слушам, легат а̀ Симабю, сър. Ще се подчинявам изцяло, легат а̀ Симабю, сър — заклевам се, че беше възбуден като последния новобранец, очакващ първата си бойна акция.

След по-малко от час в двора се беше събрала най-ужасната сган, която имението беше виждало: двайсет и двама планински разбойници, загърнати в мръсните си дрипави халати и с неизчистени от кръв оръжия. Халатите, тюрбаните и сандалите бяха съвсем автентични, може би прекалено автентични, помислих си, докато се почесвах от кайтската бълха, решила, че нуманцийската кръв е много вкусна, и леко сбърчих нос от вонята. Под светлокафявите халати носехме плетените си ризници. На краката си носехме сандали с ремъци до коленете. За топло бяхме облекли тежки овчи елеци.