Философско разследване

След няколко минути стигнаха до Белия град — двете бетонни кули на Европейския телевизионен център, които се извисяваха над пейзажа като две рула тоалетна хартия. Джейк си помисли, че колкото повече работата я задържа извън дома й, толкова по-малък е шансът й да изпусне нещо хубаво по „Никамвижън“. Секунди по-късно вече минаваха покрай затвора „Уормуд Скръбс“, наскоро разширен за сметка на сградата на бившата болница „Хамърсмит“ и обграден с ничия територия, осеяна с прожектори и бодлива тел.

На кръстовище „Хангар“ колата зави на юг към Илинг и Джейк бързо загуби чувство за ориентация в лабиринта тихи крайградски пътища, които се виеха покрай игрището за голф на „Хонда Корпорейшън“. В края на един от пътищата, вече блокиран от полицията, видяха облечения в бронежилетка командир на Въоръжения тактически взвод.

— Обградихме мястото, сър — каза той, посочвайки голяма усамотена къща, построена върху площ от около един декар. — Момчетата вече огледаха района. Явно във високите треви до тенискортовете лежи човешко тяло.

— Бинго — измърмори Шали и злобно погледна Джейк. — Какво ти казах?

Той кимна към къщата. Зад дръпнатите пердета светеха лампи.

— Още не сме влизали — рече командирът на взвода, казваше се Колингуд, — но инсталирахме няколко микрофона в стената и изглежда, че в къщата няма никой… И все пак това е странно, защото на верандата стои един мъж.

— И какво прави?

— Просто стои там.

— Не донесохте ли прибори за нощно виждане?

— Разбира се, че донесохме. Но той е в сенките.

— Вероятно е излязъл да изпуши една цигара — предположи детектив инспектор Станли. — И аз го правя понякога. Може би живее с непушач.

— Чакайте малко — каза командирът и долепи слушалката до ухото си. — Едно от момчетата ми казва, че мъжът има оръжие. Картечен пистолет. Изглежда ни чака, сър.

Шали кимна мрачно.

— Вероятно използва онова тяло в градината като примамка. Иска да накара някой от нас да се приближи до вратата, за да се опита да го арестува, и сетне да открие огън — каза Шали и се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш сега, а? Може би стои там, за да не му откраднат джуджетата от градината.

— Признавам, че нямам обяснение — отговори тя. — Но мисля, че трябва да чакаме.

— Какво? — изсмя се подигравателно Шали, който и не очакваше отговор. — Не могат ли да се приближат хората ти, командир?

— Няма проблем.

— Може да докараме прожектори пред къщата — предложи Джейк. — Имаме високоговорител.

— И да го уведомим, че сме тук, за да се окопае? В никакъв случай — заяви Шали. — Няма да рискувам с обсада. Последното, което искаме, е да довтаса пресата.

Ясно. В края на краищата Шали се грижеше за интересите на Министерството на вътрешните работи.