Танго
- Автор: Уоллер Роберт Джеймс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискроп
- ISBN: 978-954-330-151-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Танго». Краткое содержание книги:
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Сузана Бентийн обаче не беше от онзи тип жени, на които просто можеш да позвъниш и да ги поканиш на среща. Тя не изглеждаше нито достъпна, нито недостъпна. Тези категоризации не се отнасяха до нея.
Също така, подозираше Карлайл, тя и индианецът бяха здраво свързани един с друг по някакъв особено могъщ начин, действаха на ниво, което вероятно бе отвъд разбиранията му. Дали Сузана беше любовница на индианеца – това той не можеше да каже. Но Карлайл харесваше и уважаваше и двамата и не желаеше да се меси дори да знаеше как.
Докато обмисляше варианта да се придвижи нагоре по течението на реката и да остави жената насаме, тя извърна глава към него. За момент просто го гледаше, после се усмихна и му извика:
– Здравей, Карлайл. – Прозвуча така, сякаш го бе очаквала.
Приближи към нея.
– Извинявай, ако съм нарушил спокойствието ти, нямах подобни намерения.
– Не ме притесняваш. Ела, седни до мен. Не са ни останали много хубави дни като днешния.
За пръв път я виждаше облечена в нещо по-различно от дълга до земята рокля. Беше с бежов пуловер, топло тъмнозелено яке, стари, плътно прилепващи към тялото ѝ джинси и туристически обувки. Червеникавокестенявата ѝ коса бе сплетена и плитката висеше на гърба ѝ, стигайки почти до кръста.
– Как е къщата? – попита Сузана.
– Добре, наистина чудесно. Дойдох тук, за да потърся специално парче плавей, което да превърна в парапет на вътрешното стълбище.
– На километър и нещо нагоре реката прави завой. В дълбокото се събират доста дървета и клони, които остават, щом водата се оттегли. Ходил ли си дотам?
– Не, но ще погледна. Благодаря ти.
– Откъде си, Карлайл? Забелязах, че номерът на пикапа ти е калифорнийски.
– Израснал съм в Мендосино, но през последните петнайсет години съм живял по крайбрежието.
– Веднъж съм била там, в Мендосино. – Тя проследи с поглед отплуващите надолу последни есенни листа, сгърчени и кафяви.
– Кога?
Сузана Бентийн присви устни и погледна замислено нагоре.
– Преди шест години. Бях чувала, че е приятно градче, затова спрях там на връщане от Сиатъл.
– От Сиатъл ли си?
Тя изви глава и го погледна.
– Не, аз съм отвсякъде, предполагам.
Реката клокочеше, докато се опитваше да избута хълмовете встрани. Един самотен ястреб се стрелна високо на запад. Лек ветрец разчупи водната повърхност.
– Значи си пътувала много?
– Да, много – отвърна Сузана. – Майка ми почина, когато бях на четири години. Баща ми бе от онези странстващи учени, антрополог, обикалящ света и живеещ от договори и разни фондове. Пътувах заедно с него. – Тя потопи върха на една пръчка във водата и се загледа разсеяно в образувалите се водни спирали, замислена за момент за своето детство.
Една част от скалата опираше в бедрото на Карлайл и му убиваше, затова той леко се отмести. Сузана хвърли пръчката във водата и течението я отнесе.
– Детството ми беше странно и забележително. Как реши да дойдеш в Йеркс Каунти, Карлайл?
– Просто се озовах тук, докато бягах от лудостта на съвременния свят. Стори ми се тихо и гостоприемно и реших да остана и да построя нещо стойностно за разнообразие.
– Къщата ти ми изглежда страхотна. Мъжът, когото наричаш Флейтиста, ми разказа за работата ти още преди да съм имала възможност да я видя.
– Благодаря. Оценявам, че двамата дойдохте да я благословите.
Тя му се усмихна.
– Как ти се стори церемонията ми? Беше свободна интерпретация на езически ритуал, който веднъж наблюдавах в изпълнение на шамана на едно племе в Източна Африка. Статуетката на богинята Веста бе моя идея.
Как би могъл да отговори на подобен въпрос? Нима би могъл да ѝ признае какви чувства и копнежи бяха събудили у него биенето на барабана и видът на тялото ѝ? Измъкна се като страхливец.
– Ами беше по-различно от всичко, което някога бях виждал.
Сузана Бентийн леко се усмихна.
– Да, сигурна съм, че е така. Но какво почувства?
Моментът на истината. Стомахът му сякаш се сви на топка и подскочи. Той въздъхна, впери поглед в реката, избягна погледа на Сузана.