Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
Но трябваше да се съобрази и с указанията на Логан Грегъри. Вече беше престъпил заповедта му с идването си тук. Не смееше да се забърква още повече.
Усещаше погледа на Фиона върху себе си.
Ако започнеше да наддава, щеше да постави живота и на двамата в опасност, да ги превърне в мишени. Ами ако загубеше? Щеше да е рискувал за нищо. Не беше ли направил вече достатъчно глупости за един ден?
— Дами и господа, с колко да започнем наддаването за последния ни експонат днес? — драматично подхвана Ергеншайн. — Какво ще кажете за сто хиляди? А, да, вече имаме сто хиляди… и то от нов участник. Колко хубаво! Номер 144.
Грей свали табелката си. Изведнъж се бе превърнал в център на вниманието. Зарът беше хвърлен.
Фиона се ухили.
— Е, сумата се удвоява — каза Ергеншайн. — Двеста хиляди от номер 002!
Звездите от нямото кино.
Грей усети как вниманието на присъстващите се премества отново към него, включително и на двамцата отпред. Твърде късно беше да бие отбой. Вдигна отново табелката си.
Наддаването продължи още десетина напрегнати минути. Залата беше все така пълна. Всички бяха останали да видят каква цена ще достигне библията на Дарвин. Усещаше се някаква безмълвна подкрепа за Грей. Твърде много от присъстващите бяха загубили от вездесъщата табелка с номер 002, а когато сумата надмина двата милиона, което беше далеч над максималната предварителна оценка, залата се изпълни с възбуден шепот.
Ново вълнение предизвика участник по телефона, който неочаквано се включи в битката, но номер 002 предложи по-висока цена и онзи пасува.
За разлика от Грей. „Два милиона и триста.“ Дланите му започваха да се потят.
— Два милиона и четиристотин от номер 002! Дами и господа, моля, останете по местата си.
Грей вдигна табелката си още веднъж.
— Два милиона и петстотин.
Грей знаеше, че ще го бият. Можеше само да гледа как табелката с 002 се вдига отново — вездесъща и безмилостна.
— Три милиона — каза бледоликият джентълмен: играта явно започваше да го отегчава. Изправи се и погледна към Грей, сякаш го предизвикваше да даде повече.
Грей беше стигнал лимита си. И да искаше, не можеше да наддава повече. Сложи ръка върху табелката в скута си и поклати глава — знак, че признава поражението си.
Младият мъж му се поклони леко като на уважаван противник. Дори докосна периферията на въображаема шапка. Грей мерна синкаво петно върху дясната му ръка, на меката част между палеца и показалеца. Татуировка. Придружителката му, която, изглежда, му беше сестра, дори близначка може би, имаше същия знак на лявата си ръка.
Грей се постара да запомни татуировката, която с повечко късмет можеше да даде някаква информация за самоличността им.
Вниманието му беше привлечено от водещия търга.
— Изглежда, номер 144 се оттегля от наддаването! — обяви Ергеншайн. — Някой друг? Веднъж, два пъти, три пъти. — Вдигна чукчето, задържа го за миг, после го стовари върху катедрата пред себе си. — Продадено.
Учтиви ръкопляскания посрещнаха края на наддаването.
Грей знаеше, че аплодисментите щяха да са по-силни, ако той беше спечелил. Изненада се обаче, като видя кой ръкопляска до него.
Фиона.
Тя му се ухили.
— Да се махаме оттук.
Докато излизаха, Грей получи съболезнования и изрази на симпатия от немалко участници. Скоро се озоваха навън и хората се пръснаха всеки в своята посока.
Фиона го завлече няколко магазина по-надолу в една сладкарница — френска измишльотина с пъстри басмени перденца и масички от ковано желязо. Избра масичка близо до витринка с парфета, петифури, шоколадови еклери и вездесъщите датски сандвичи.
Не обърна обаче никакво внимание на вкуснотиите. Лицето й грееше от странно злорадство.
— На какво толкова се радваш? — попита Грей. — Загубихме наддаването.
Беше седнал с лице към прозореца — и възможно по-далече: все пак трябваше да се пазят. Макар да се надяваше, че сега, когато библията беше продадена, опасността може би няма да е толкова голяма.