Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Тя се мушна още по-навътре под вана, далеч от стъкления дъжд който се изсипваше безмилостно върху площада.
Нещо тежко падна до вана и Рейчъл се извъртя и погледна покрай гумите. Една от масивните дървени врати на катедралата лежеше на улицата и гореше.
После се намеси нов звук. Изненадани гласове. Приглушени. Откъм вътрешността на вана. Рейчъл погледна Грей, Нож се появи изневиделица в ръката му, сякаш по магия.
Заобиколиха към задната страна на вана.
Преди още да са докоснали дръжката, вратата се отвори.
Рейчъл зяпна невярващо, когато набитият колега на Грей скочи на паважа. Последва го жената от екипа им, с меч в ръка. И най-последен — един познат и обичан човек.
— Вуйчо! — Рейчъл се хвърли на врата му. Той също я прегърна, после каза:
— Не мога да разбера защо всички са решили да ме взривяват.
04:45
След час Грей крачеше из хотелската стая. Нервите му бяха опънати до скъсване. Бяха наели стаята под фалшива самоличност, след като решиха, че е най-добре да се разкарат от улиците по най-бързия начин. Хотел „Кристал“ на Урсулаплац се намираше на няма и половин миля от катедралата, малко кокетно хотелче с някак скандинавска обстановка, наблягаща на основните цветове.
Бяха се оттеглили тук да съставят план за действие.
Но първо им трябваше повече информация.
Ключ се пъхна в ключалката на вратата и Грей сложи ръка на пистолета си. Нямаше намерение да поема никакви рискове. Отпусна се, когато новодошлият се оказа монсеньор Верона — връщаше се от разузнавателната си мисия.
Изражението му беше повече от мрачно.
— Какво става?
— Момчето е мъртво — каза монсеньорът.
— Кое момче?
— Джейсън Пендълтън. Оцелелият младеж. Току-що го съобщиха по Би Би Си. Убили са го в болничната му стая. Причината за смъртта още е неизвестна, но има сериозни подозрения. Особено предвид съвпадението с опожаряването на катедралата.
Рейчъл тъжно поклати глава.
По-рано Грей с огромно облекчение беше установил, че всички са живи и здрави, като се изключеше някое и друго натъртване и ожулване. Въобще не се беше сетил за оцелелия от първото клане. Само че случилото се беше напълно логично. Нападението срещу катедралата очевидно бе почистваща операция с цел да се заличат евентуални следи. И, разбира се, това включваше и премахването на единствения очевидец.
— Научихте ли нещо друго? — попита той.
Беше пратил монсеньора във фоайето, след като се бяха регистрирали в хотела, за да разбере нещо повече за положението в катедралата. Той беше най-подходящият за тази задача. Говореше свободно езика, а свещеническата му якичка щеше да го постави извън всяко подозрение.
Дори и сега клаксони и сирени виеха сякаш из целия град. През прозореца на стаята им се виждаше Катедралният хълм. Малка армия от пожарни, линейки и полицейски коли се събираше там, червено-сините им лампи осветяваха сцената в дискотечен ритъм. Дим забулваше нощното небе. Улиците бяха пълни със зяпачи и новинарски екипи.
— Нищо ново не научих — каза Вигор. — Огънят още вилнее във вътрешността на катедралата. Не се е разпространил. Хванах интервю с един от тамошните свещеници. Никой не е пострадал. Но са загрижени за съдбата ни — моята и на племенницата ми.
— Това е добре — каза Грей и си спечели един остър поглед от Рейчъл. — Както вече казах, за момента те смятат, че са ни елиминирали. Трябва да се възползваме максимално от това. Докато не знаят, че сме живи, няма да ни надничат над раменете.
— Нито ще ни пращат убийци — каза Монк. — Тази част най-много ми харесва.
Кат — работеше с лаптоп, свързан към дигитална камера — се обади:
— В момента снимките се зареждат.
Грей стана и отиде до бюрото. Монк и другите не бяха влезли в полицейския ван само за да се скрият след бягството си, а и за да направят снимки на нападателите. Грей беше впечатлен от тази проява на съобразителност.
Черно-бели, големи колкото нокът изображения изпълниха екрана.
— Ето — каза Рейчъл и посочи една от снимките. — Този ме сграбчи.
— Водачът на групата — отбеляза Грей.
Кат кликна два пъти върху снимката и тя зае целия екран. Мъжът беше уловен в крачка на излизане от катедралата. Беше с тъмна коса, дълга почти до раменете. Без брада и мустаци. Орлов нос и остри черти, лишени от изражение. Дори и на снимката излъчваше впечатление за превъзходство.