Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
Сен Клер се опита да ритне похитителя им, но Рагуза беше бърз като стрела и избегна удара.
— Помисли си — подкачи го той, а после извади ножа си и преряза въжетата, които стягаха китките на йезуита. — Ще оставя краката ти вързани, за да не избягаш. Хапни си и след това пак ще си поговорим.
След тези думи Рагуза се изправи и се отдалечи. Сен Клер разкърши ръце и раздвижи пръстите си. В следващия момент погледна нагоре и промърмори нещо на някакъв език, който Ребека не можа да разбере.
— Какво има? — попита тя разтревожено.
— Нищо. Хайде да хапнем и да пийнем, пък после ще видим какво иска този злодей.
— Познаваш ли го?
— Чувал съм за него. Теодоро Рагуза е кръвожаден и безмилостен наемен убиец, който не страда от никакви скрупули — йезуитът я погледна в очите. — Имай предвид, че като нищо може да изпълни заканата си.
В следващия момент един от похитителите им се приближи до тях и пъхна в ръцете им по един дървен поднос с по малко заешко задушено, парче твърд ръжен хляб и половин изгнила ябълка. Поднесоха им и две очукани оловни чаши, пълни с кисело вино. Девойката само разрови храната, но Сен Клер лакомо я погълна.
— Яж, Ребека — прошепна той. — Никога не знаеш кога ще можеш да хапнеш пак. Така или иначе, не мисля, че Рагуза е господар на положението, така че нищо не ми пречи да се съглася с условията му.
Не след дълго наемникът се върна, примлясквайки с устни и попивайки уста с опакото на ръката си.
— Е, йезуите, какво ще кажеш? На моя страна ли си, или ще слушаме как мистрес Заешка устна забавлява хората ми?
— Предполагам, че искаш да ти помогна да заловиш Фрогмор.
Рагуза се разсмя и игриво потупа Сен Клер по носа.
— Харесваш ми, йезуите.
— Така или иначе, това не може да стане сега — добави Сен Клер. — Изтощен съм. Девойката също. Пък и навън падна нощ, така че засега няма какво да направим.
Вперил поглед в йезуита, Рагуза задъвка ъгълчето на устата си, сякаш преценяваше рисковете.
— Нима искаш да чакаме до сутринта?
— Изморен съм.
— Къде е Фрогмор? — кресна Рагуза.
— На път за Лондон.
— Какво ще прави там?
— Ще посети един ясновидец на име Херметикус.
— Къде живее този ясновидец?
— Ще ти кажа утре сутринта.
Рагуза кимна.
— В такъв случай ви желая лека нощ.
След тези думи наемникът излезе от стаята, но не след дълго се върна и им подхвърли по една прокъсана черга.
— Пълни са с бълхи, но ще ви стоплят. Ако искате да се облекчите, отидете до съседната стаичка. И не се опитвай да бягаш, йезуите, че иначе ще се простиш с малката си повлекана. Хората ми веднага ще й прережат гърлото! — закани се Рагуза и си тръгна.
— Какво става? — попита Ребека, докосвайки ръката на Сен Клер.
Той обаче не й отговори. Вместо това свали жакета си, нави го на руло, сложи го под главата си и легна на пода. Девойката се присъедини към него и той я хвана за ръката.
— Не си грозна, Ребека — прошепна йезуитът. — За мен ти си толкова красива, колкото и Елена от Троя. Ела.
Той я придърпа към себе си и постави главата й върху рамото си. За миг Ребека остана като вцепенена, но после Сен Клер я погали по косата и я целуна по челото и тя се отпусна.
— Поспи, хубавице. И не забравяй да си кажеш молитвите. Пък утре — нов ден, нов късмет.
Девойката понечи да му отвърне, но йезуитът я спря. После тя почувства по тялото й да се разлива топлина и не след дълго се унесе в сън.
На следващата сутрин Ребека се събуди леко изтръпнала от нощния студ. Сен Клер вече беше буден и се взираше в грамадните паяжини, които висяха от таванските греди.
— Не мърдай — прошепна той.
Тя притихна и се заслуша във виковете на мъжете и тропота на конски копита, които се дочуваха отвън.
— Скоро ще съмне — каза Сен Клер.
— Какво чакаш, Майкъл? — изсъска Ребека. — Кажи ми! Не се дръж с мен като с дете, защото не съм дете, да знаеш!
— Знам, хубавице. Ти си една смела млада жена със силна воля и остър ум. Тъкмо затова ще те попитам — йезуитът я потупа по главата, — какво би направила ти на мястото на Купър? Представи си, че си човека на кралицата и се намираш в Колчестър. Под опеката ти се намират двама много важни затворници, които трябва да отведеш в Лондон по възможно най-безопасния път. Е, как ще постъпиш?