Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
В този момент Риджис изскочи от гъсталака, където беше паднал, и ядовито изрита клона, който Юнгер бе запратил по тях.
— Хиляди червиви ябълки! — възнегодува той. — Защо ви трябваше да го убивате!
— Че имахме ли друг избор? — изуми се джуджето, докато измъкваше брадвата си от разцепената глава на чудовището. — Не си падам особено по преговорите с двутонни противници!
— Тази победа не ме радва — призна Дризт и като изтри ятаганите си в туниката на падналия великан, ги прибра в ножниците им. — Много по-добре щеше да е за всички ни, ако просто си бе отишъл.
— А аз можех да го убедя да го стори — настоя Риджис.
— Не — отвърна елфът. — Медальонът ти притежава голяма сила, не го отричам, но няма никаква власт над обсебените от Креншинибон.
При тези думи той отвори кесийката, която висеше на кръста му, и извади кристалния отломък.
— Много разумно, няма що — размахвай го наляво-надясно, та зовът му да се чуе още по-надалеч! — мрачно рече Бруенор. — Чини ми се, че ни чака тежък път.
— Нека доведе всички чудовища наоколо! — заяви Кати-Бри. — Така ще ни е още по-лесно да ги довършим.
Леденият й тон изненада всички, ала само за миг, докато израненото й лице не им припомни причината за лошото й настроение.
— Нали виждате, че не действа на никого от нас — добави младата жена. — По всичко личи, че онези, които падат в клопката му, напълно заслужават смъртта, която срещат от ръцете ни.
— Наистина изглежда, че мрачната сила на Креншинибон застига единствено онези, чиято природа по принцип е склонна към поквара — съгласи се Дризт.
— Значи пътуването ни ще бъде по-вълнуващо, отколкото очаквахме — рече Кати-Бри, без да си дава труда да добави, че сега повече отвсякога й се иска Уолфгар да не си бе заминавал — сигурна бе, че приятелите й мислят същото.
След като претърсиха лагера на Юнгер, четиримата се отправиха обратно към огъня. В светлината на откритието, че в опит да се освободи, Креншинибон може би работи срещу тях, като примамва всички чудовища, бродещи наоколо, те решиха да удвоят стражите и да бдят по двойки.
За огромно неудоволствие на Риджис.
Глава 9
В търсене на одобрение
Скрит в сенките, той гледаше как магьосникът бавно прекрачва прага, сподирен от няколко гласа. Без да им обръща внимание, Ла затвори вратата зад себе си и се насочи към шкафа с напитки, като запали една-единствена свещ.
Ентрери сви ръце в юмруци, разкъсван между желанието да се нахвърли върху магьосника с думи и просто да го убие на място, задето не го бе предупредил за нападението на Дог Пери.
С чаша в едната ръка и горяща свещ в другата, Ла Вал пристъпи към масивния канделабър и много скоро стаята бе обляна от светлина. Зад гърба му палачът направи крачка напред.
Миг по-късно нещо неосезаемо го накара да застане нащрек. Нещо — но какво ли? — не беше наред. Може би прекалено спокойното държане на магьосника или пък някакъв едва доловим звук.
В този момент Ла Вал се обърна и при вида на застаналия в средата на стаята Ентрери отстъпи назад. И този път изострените докрай инстинкти на убиеца му нашепнаха, че нещо не е наред. Магьосникът просто не изглеждаше достатъчно уплашен.
— Нима си помисли, че Дог Пери ще ме надвие? — подигравателно попита палачът.
— Дог Пери? — повтори Ла Вал въпросително. — Не съм го виждал…
— Не ме лъжи — спокойно го прекъсна Ентрери. — Познавам те твърде отдавна, за да повярвам, че наистина си бил в неведение. Несъмнено си го наблюдавал, както наблюдаваш действията на всички играчи в уличната джунгла.
— Очевидно не всички — сухо отвърна магьосникът.
Ентрери не бе съвсем сигурен доколко са верни думите на Ла Вал, но не каза нищо.
— Обеща да ме предупредиш, ако Дог Пери реши да опита нещо срещу мен — рече вместо това на висок глас — ако наблизо имаше стражи, нека чуеха за двуличието на магьосника. — А ето че се обърнах и го видях зад себе си с кама в ръка, без нито дума от приятеля ми Ла Вал.
Магьосникът въздъхна дълбоко и се отпусна в близкия стол.
— Наистина знаех — призна той. — Но не можех да сторя нищо — добави, когато видя палача да присвива заплашително очи. — Трябва да ме разбереш — всеки контакт с теб беше напълно забранен.
— Недосегаем — отбеляза Ентрери и Ла Вал безпомощно вдигна ръце. — Знам, обаче, че Ла Вал рядко се подчинява на подобни заповеди.