Опарени

19.

Плаването на мъртвеца

— Ариа? — извика Ноъл пред малката кабинка за преобличане край басейна. — Идваш ли?

— Не знам — отвърна Ариа, докато оглеждаше тялото си, облечено в лилавия бански, който Хана я бе накарала да си купи за пътуването. Тя беше толкова заета с търсенето на съкровища, че не го беше обличала още, но сега се чувстваше неловко. Той беше далеч по-оскъден от всеки бански костюм, който беше носила досега, с дълбоко изрязано горнище и долнище.

— Как ще те науча да плуваш, ако не излезеш от съблекалнята? — отбеляза Ноъл.

Беше събота следобед. Ариа и Ноъл тъкмо бяха приключили обедната си смяна в кафенето и най-накрая щяха да прекарат известно време заедно. Когато Ноъл предложи да я научи да плува, Ариа си помисли, че се шегува.

— Гарантирам ти, че съм най-добрият учител — настоя той.

Тя се показа от кабинката. През последния час времето бе захладняло и районът около басейна беше опустял. От джакузито се вдигаше пара. В пластмасовите кошове по палубата бяха натъпкани надуваеми шезлонги, дъски за плуване и гумени играчки. Но в празното помещение имаше нещо зловещо — декорациите от морски звезди, делфини и октоподи по парапета изглеждаха гневни, вместо приятелски.

Тя свали увитата около тялото й кърпа и я хвърли върху един от шезлонгите. Ноъл, който носеше шорти на цветя, вдиша шумно.

— Леле.

— О, престани — каза Ариа, усмихвайки се вътрешно. Отиде до стълбичката и започна да слиза в басейна. Водата покри пръстите на краката й, после прасците, накрая се потопи до кръста. Тя скри главата си под водата и изскочи с пръхтене. — Студено!

— Ще свикнеш. — Ноъл доплува до нея. — Ела при мен — прошепна той, сграбчи я през кръста и я привлече към себе си.

Ариа уви краката си около него, чувствайки се безтегловна и свободна. Двамата се целуваха известно време, а миришещата на хлор вода се плискаше в телата им. Някъде от вътрешността на кораба се разнесе ню ейдж музиката на „Цирк дьо Солей“.

— Да видим сега техниката ти на плуване — каза Ноъл, когато се откъснаха един от друг.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила. — Ариа навлезе в дълбокото, докато пръстите й вече не достигаха до дъното. След това лудо размаха крака. Ръцете й започнаха да пляскат наляво и надясно. След известно време влезе в ритъма, който Майк наричаше Шльопането на Ариа.

Когато най-накрая успя да стигне до другия край и се обърна, Ноъл изглеждаше ужасен.

— Ти наистина не си се учила да плуваш като дете.

Ариа поклати глава.

— Майк се записа на курсове, но родителите ни никога не са настоявали да го правим. Аз винаги избирах ваяние. Или театралните курсове. Или хип-хоп танци.