Килн хора
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Килн хора». Краткое содержание книги:
Облечен в купените от уличен автомат евтини хартиени дрехи и все още усещащ пулсирането от спешното закърпване при ефемералите, аз знаех, че изобщо няма, да впечатля управителя. Окото с цвят на мед се присви зад монокъла към размазаното ми копие на лиценза на Албърт Морис. След секунди той щеше да разбере, че създателят ми се е отказал от мен.
Би ли направил Албърт това само защото отказах да почистя тоалетната му? Възможно ли е вече да съм в списъка на жертвите на някой извратен ловен клуб? Още по-лошо, той би могъл да ме обяви за обществено опасен. Някой полицейски унищожител можеше да се хвърли отгоре ми всеки момент като отмъстителен ястреб…
Разчитах единствено на мекосърдечието на Албърт, на неспособността му да обяви първото си франки.
Управителят свали монокъла и ми върна зацапания документ.
— Както казах на домашния ви компютър, няма нищо за разследване. Не е възможно да сте толкова сериозно заинтересувани от малкия снощен инцидент! Откога разливането на няколко питиета и счупването на една чаша е станало углавно престъпление? Разполагаме с писмени откази от претенции от всички клиенти, като им предложихме безплатни вечери за компенсация.
— Много щедро, но…
— Да не би някой да се е отметнал? Затова ли сте тук? Можем да се обадим на дежурния съд да прегледа записите. Всеки разумен съдебен състав…
— Моля ви. Не съм тук, за да предявявам съдебни искове. Просто ми трябва келнерът.
— Прекратихме договора му.
— Значи сте го уволнили. Дълго ли е работил тук?
— Две години. Сутринта имаше нахалството да твърди, че инцидентът не бил по негова вина. Дубълът му така и не се прибрал при него, значи може да е бил отвлечен и сменен с фалшификат!
Управителят презрително подуши въздуха. Ако имах козина, сигурно щеше да настръхне.
— Дайте ми координатите му и няма да ви безпокоя повече.
Той ме изгледа кръвнишки. Лесно би било да отреже един зелен. Но ако Албърт дойдеше тук лично?
— О… добре. — Набира командите и след това демонстративно изсумтя и ми обърна гръб.
Мамка му! Вместо да ми каже или напише името, той прати информацията на Нел! Бих могъл да й се обадя, но сигурно щеше да ми се наложи да говоря с Албърт и да се чувствам като тийнейджър; който тича обратно при татко си. Мамка му и пак мамка му! Докато вървях към изхода, се чудех на манията си да разреша малката загадка преди да изтече срокът ми. Въпросът ми се струваше маловажен. Защо ми е да се тревожа за него?
Спрях при входната врата. Евтините ми зелени сензори се настройваха за дневната светлина, когато нещо хвана окото ми. Буквално. Подобно на комар, нещото забръмча към лицето ми. Замахнах с ръка и го отпъдих за малко. То обаче се върна.
Преждевременното разпадане на дубъл може да привлече мършояди, а на гърба ми имаше много повредена псевдоплът. Прогоних го отново. То отлетя и след това се стрелна право към мен с неописуема скорост!
Отстъпих назад към стената, стиснал здраво окото си. По-лоши от болката бяха експлозиите от цветове! Опашките на ракетите се приближиха една към друга, образувайки форми. Не, думи:
НЯМА ВРЕМЕ
ВЗЕМИ ТАКСИ ДО ФЕЪРФАКС ПАРК