Пътят на доктор Шенън
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Пътят на доктор Шенън». Краткое содержание книги:
— Именно затова вие трябва да бъдете много добра към него.
— О, млъкнете! — избухна тя. — Всички вие, недоизпечени идеалисти, сте еднакви. Предостатъчно се жертвах за него. Дотегна ми да му варя супи и мармалади. Не мога да пропилявам и занапред най-хубавите години от живота си.
— Той ви обича — казах аз. — А това е нещо ценно и за двама ви. Не го захвърляйте.
Очите й стрелнаха жестоко моите. Очаквах избухване. Но тя отвърна поглед и загледа камината. Бавното цъкане на часовника отекваше в стаята като удари от сърцето на механична кукла. Когато ме погледна отново, изражението й беше спокойно, погледът открит и примамващ.
— Слушайте, Робърт. Вие създадохте много шум за нищо. Между мене и Адриан съществува само флирт. Кълна ви се, че няма нищо друго.
Тя пристъпи и сложи леко ръка на ръкава ми.
— Животът в това омразно предградие е наистина скучен. Човек се нуждае понякога от малко развлечение. Всяка жена обича да я ласкаят и да я накарат да… да повярва, че все още има обаяние. Това е всичко. Няма да кажете на Нейл, нали?
Поклатих отрицателно глава и я погледнах внимателно, като се питах доколко казва истината.
— Аз се старая да му правя живота по-лек. И наистина съм добра към него. — Тя се усмихна с желание да ме убеди и продължи да милва ръкава ми. — Обещайте, че няма да му кажете.
— Не — казах аз, — няма да му кажа. А сега си отивам. Лека нощ, мисис Спенс.
В кабинета съобщих, че трябва да си тръгна, за да взема влака за Далнейр в десет часа, и се сбогувах с Ломекс. Спенс дойде да ме изпрати до вратата, малко изненадан от внезапното ми тръгване. Пред входа той обгърна с ръка плещите ми.
— Иска ми се да не бягате така, Робърт. — Тъмните му очи срещнаха моите. — Всъщност… щях да ви помоля да останете няколко дни у нас… ако сте в затруднение.
— В затруднение ли? — повторих аз.
Той отвърна поглед.
— Миналата седмица позвъних в Далнейр. Казаха ми, че сте напуснал. — Той потърси думи, идващи сякаш от глъбините на благородното му сърце. — Виждате ли, иска ми се да ви помогна… Аз съм толкова добре устроен… мъчно ми е да мисля, че вие скитате като изоставен по света.
— Благодаря, Спенс, благодаря. Но и аз съм добре. — Вълнението ми надделя, не можах да продължа. Стиснах му ръка и изтичах по стъпалата във влажния нощен мрак.
През целия път до града се мъчех да се овладея. Усещах, че ръката ми гори и се е подула, но тази болка беше по-слаба от мъката, която изгаряше сърцето ми. Гневеше ме чувството, че животът е много жесток.
Стигнах до „Глоб“ в единадесет часа и щом влязох в студения хол, зърнах на таблото писмо за мене. Взех го веднага.
Драги Шенън, със съжаление трябва да ви съобщя, че въпреки най-твърдите ми настоявания Изследователският институт отказа да отпусне субсидия за проучванията ви. Страхувам се, че решението им е окончателно. Но аз ще имам все пак предвид нуждите ви. Ако междувременно ви е потребно помещение за апаратурата ви, уредих да се настаните в старото Аптечно отделение на Сент Андрюс лейн. Не се обезсърчавайте.
Искрено ваш,