Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че ги е пуснал! — изфуча Игър. — За да ни шпионират! Да убием и двамата и да се свърши с това.
Отново тишина, наситена с потрес. Мендарк се изопна.
— Не сме ги съдили!
Игър се отдръпна по-далеч от него.
— Справедливостта е слабост, която не можем да си позволим, щом Рулке прави каквото си поиска.
— Опомни се! Нали уж заради това беше войната ти срещу мен и Туркад — справедливостта! Ще кажа същото като Малиен. Дори Лиан да се е продал, нима му е по силите друго, освен да шпионира? Дори в това се съмнявам, но шпионинът ще разкрие и на нас много неща за своя господар. Аз обаче вярвам на Лиан и ще се възползвам от немалките му способности. Нуждаем се от ума и паметта му.
Разпитаха и Каран със същата придирчивост. За нея поне беше ясно, че говори правдиво. Не наложиха на двамата никакви ограничения и условия.
Побързаха да изминат още малко път през остатъка от нощта. След няколко часа изгревът пламна като факел на изток и щом слънцето се отдели от хоризонта, жегата ги принуди да спрат и да опънат палатките.
Мендарк се озова до Лиан.
— Има нещо, което не споменах снощи. Длъжник си ми за петнадесетте години, през които ти плащах издръжката в школата.
— Много добре го зная. Какво ще поискаш от мен?
— Просто не забравяй и занапред кой е господарят ти — изрече Мендарк заплашително.
Каран беше нервна през цялата следваща нощ. Щом спряха призори, тя мълчаливо изяде своя резен скаг и веднага се провря в палатката, която Лиан бе разпънал в сянката на нисък рид. Смъкна дрехите си и заспа на мига.
Денят се точеше мудно в ужасната жега, рядка дори за Сухото море. Всички спяха — тук нямаха нужда от стражи.
Каран въздъхна и се обърна насън. Очите й зашариха под клепачите. Задъха се, после изстена. Лиан се отърси от неспокойната дрямка и я видя да се надига. Тя сви ръце към гърдите си, вдиша дълбоко три пъти, разкрачи се като за вдигане на голяма тежест, изпъшка тихо и протяжно, накрая изпъна ръце над главата си, сякаш крепеше товар.
Пръстите й закачиха пръта и събориха платнището. Лиан я измъкна от гънките. Каран го гледаше със съвсем бистър поглед, преливащ от отчаяние.
— Страх ме е…
Останалите вече се събираха около палатката, нетърпеливи да разберат какво става.
— Каран сънува нещо неприятно — подаде глава Лиан и се шмугна вътре. — Какво ти се присъни? — попита той, щом нагласи палатката.
— Рулке. Стоеше върху творението си като победоносен завоевател. Отпред машината излъчваше светлина, която изгаряше всичко. Лиан, той идва!
— Да! — шепнешком отвърна Лиан. — Той идва!
Тя се отпусна по гръб. Знаеше, че няма да заспи. Бе премълчала, че в съня й Лиан стоеше до дясното рамо на Рулке като най-верния му служител.
Лиан и Каран се мъкнеха последни през местност, осеяна с хиляди огромни каменни буци, остри зъбери и криволичещи като лабиринт падинки. Другите се отдалечаваха постепенно. Зад поредния завой стоеше Игър. Лиан се озърна и се вцепени — огромният Баситор ги бе издебнал отзад.
— Какво има? — разсеяно попита Каран, улисана в своите тревоги.
— Шпиони! — избълва Баситор. — Изменници!
— Лъжци! — добави Игър. — Я седнете да си поприказваме.
Какво друго можеха да направят, никой от вървящите отпред нямаше да ги чуе? Седнаха на проядена от вятъра жълтеникавокафява гънка в соленото дъно. Баситор извади дълъг нож.
— А сега, Лиан — подхвана Игър, — ще ми обясниш какво се случи вчера, иначе…
Кимна към аакима, който приклекна пред Каран.
— …иначе ще й избода очите — довърши Баситор.
— Няма нищо за обясняване — невъзмутимо отрече Каран. Не би им показала колко се бои. — Сънувах Рулке. Стоеше върху творението си, от което бликаха мощни лъчи.
Игър почти долепи носа си в нейния.
— Това ли било?
Тя надуши киселия му дъх. Жълта пелена покриваше зениците му.
— Да…
Очите й обаче кривнаха. Не можа да се възпре.
— Лъже! — изрева Баситор и върхът на ножа му опря в долния й клепач. — Отговаряй правдиво. Кълна се, ще провеся очите ти на бузите.
— Каран — смотолеви Лиан, — ако има още нещо, кажи им го!
Тя плачеше от ужас, но въртеше глава.
— Щом е тъй, заеми се с него! — изхриптя Игър и кимна отсечено към Лиан.
Баситор го хвана за брадичката и поднесе острието към очите му. Лиан се смръзна и се опули към върха на ножа, без да мига.
— Е, Каран? — злорадо подкани Игър. — Какво предпочиташ? Да извадим очите на твоя любим или…
Баситор опря ножа в слабините на Лиан.
— Сънувах, че и Лиан стои там до Рулке — запелтечи тя. — Но това е само сън!