Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Наследникът]
Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Наследникът]

Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:

Божествата го бяха избрали.ЕДНА КОРОНАИмаше прокълнатата и славна кръвЕДНА САБЯна най-великите владетели, царували някога.ЕДИН ТРОННо освен на трон, беше наследник на обречена съдба.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 213
Перейти на страницу:

— За това — намеси се Първият — още нищо не знаем. Да изчакаме. И да наблюдаваме.

— А ако се окаже, че по наша вина изпълнението на съдбата е било възпрепятствано? — настоя Третият.

— В такъв случай — отвърна Първият пазител — ще трябва да вземем всички необходими мерки.

Ново мълчание.

— Следователно този, който се нарича Алдеран дьо Лангър, е Рицарят с меча — каза Деветата пазителка след малко.

— Наистина, всичко ни кара да повярваме, че е така — потвърди Първият. — И винаги е било.

— Добре, така да е. Но ако именуваният Алдеран дьо Лангър е Рицарят с меча, а не Черният принц, който се появява, кой тогава е Черният принц?

Никой не отговори и Седмият остави Събранието да се губи в напразни догадки. Знаеше, че най-добрият от неговите Пратеници беше открил следите на именуващия се Лорн Аскариан, така че на него не му оставаше друго, освен да чака, преди да разкрие истината. Третият нямаше да се съвземе, а другите щяха да побързат заблудите им да бъдат забравени. Тогава властта, която Седмият упражняваше над Ирканците, щеше да е сравнима със смущението им и дълго време никой нямаше да си помисли да му се противопостави.

Пролетта на 1548 година

Закрилящите планини

Там, в крепост, обладана от смъртта, един агонизиращ крал, за когото казваха, че прокълнат, чакаше един рицар, който — надяваше се той — щеше да му помогне да спаси душата и кралството си.

Хроники (Книга на Легендите)

Лорн измина за една седмица сто и двадесетте лангрийски левги, които го отделяха от Закрилящите планини. На кон щеше да му отнеме два пъти повече време, при условие че всеки ден сменяше коня и почти не преставаше да язди. Яки и сигурни, змейовете, които се отглеждаха в Аргор, се смятаха за най-добри в света. И с право. Въпреки умората и студа този, който граф Теожен повери на Лорн, нито веднъж не изпръхтя недоволно.

Когато пристигна в Закрилящите планини, Лорн трябваше да намали скоростта и да лети по-ниско, за да не се изгуби. Следваше долини, които ставаха все по-тесни, премина все по-високи клисури. Първата нощ прекара в една разрушена наблюдателна кула. Следващата нощ се подслони в друга кула в началото на един проход, която беше в по-добро състояние, но все така пуста. Никой вече не наблюдаваше, нито пък бранеше планините, където на времето първият Върховен крал се беше оттеглил с последните си отряди, за да даде отпор на Дракона на сянката и забравата. Героичните времена на Войните на мрака бяха далеч. Пет века бяха минали. Днес светът вече не беше заплашен от разрушение. Драконите на Ада бяха победени, а Божествените дракони — макар че оставаха почитани — вече не царуваха над Имелор, с изключение на Черната хидра в Иргаард.

Но Върховното кралство беше в упадък.

И независимо че крал Ерклант II все още живееше в Цитаделата, построена от славния му дядо, той беше само един умиращ старец, неспособен да царува и заобиколен от стотината членове на своята Сива гвардия. Казваха, че тази дълга агония се дължи на Голямото зло. Според една легенда, записана в Хрониките, то поразяваше кралете, извършили ужасна грешка. Жестоко престъпление. Светотатство, водещо до изпълнението на съдбата. Но тази грешка, каквато и да беше, се отразяваше върху Върховното кралство. Докато не бъдеше поправена, тя щеше да бъде причината за страданията на Върховния крал, но и за размириците в кралството.

На третия ден Лорн стигна до края на своето пътуване.

Сред остри скали — все по-голи, по-високи и по-близки — той прелетя над няколко крепостни стени, преди да стигне до Цитаделата и да кацне на една тераса на Кралския дворец. Тя беше отчасти издълбана в скалата, на която се опираше крепостта. Извисяваше се над останалата част от Цитаделата, чиито укрепени квартали преминаваха в градини, стигащи до първата крепостна стена.

Лорн беше очакван от капитан Норфолд и десетина сиви гвардейци с шлемове, всичките застанали за почест. Скочи от седлото, погали врата на животното и повери юздите на един змеяр, дошъл да се погрижи за него.

— Погрижете се добре.

— Аргорски, нали? — каза човекът, като се възхищаваше на змея с поглед на познавач.

— Да. И вече десет дни лети.

— Великолепен е. Но не се тревожете, добре ще се погрижим за него.

— Убеден съм в това.

Без да знае как трябва да го разбира, змеярят смръщи вежди, докато гледаше как Лорн се отдалечава и поздравява капитана на Сивата гвардия.

— Норфолд.

— Кралят ще ви приеме утре, рицарю. Тези мъже имат заповед да ви придружат до стаята ви.

— И няма никакво съмнение, че ще я изпълнят безотказно.

Норфолд не отвърна. Обърна се и тръгна, без да крие нищо от омразата и презрението, които Лорн му вдъхваше. Върховният крал му беше наредил да посрещне Лорн. Той го беше направил, също както щеше да се подчини, ако заповедта беше да ескортира Лорн в територията на гелтите и да го пази на всяка цена. Но това не означаваше, че трябва да го цени, нито дори да се прави, че го цени. Норфолд беше мъж на честта и дълга и сега, когато беше на повече от петдесет години, се оказваше съвършено неспособен да прикрива чувствата си.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)