Роден в грях

— Не го искам тук — каза Дърмът на келтски.

— Не ти вземаш решението — разгневи се Кали.

— По дяволите, не е така. Той е англичанин.

— Дърмът, Кали, успокойте се — рязко каза Астър. — Това не зависи от никого от нас. Е, Кали, кажи ми, какво искаш да правим с него?

— Настоявам да го посрещнете като добре дошъл.

Астър прокара ръка през побелялата си коса.

— Момиче, не мислиш ли, че трябваше поне да ни попиташ? Прекарах най-добрите години от младостта си в борба срещу такива като него. Както и скъпият ти покоен татко. Искам мир с тях толкова, колкото и ти, но не и на тези цена.

Кали погледна към съпруга си, който размени раздразнен поглед със Саймън.

— Държим се грубо като обсъждаме това пред него, когато той не знае нищо за нашия език.

— Той е копеле и ако не може да ни разбере, най-добре е да го изпратиш обратно.

— Прав си за едно нещо — проговори Син на безупречен келтски и всички замръзнаха, сякаш в стаята беше паднал гръм. — Наистина съм копеле, но нямам намерение да се махна, докато нападенията срещу англичаните не спрат. — Син се отправи към Дърмът, докато застана почти плътно пред него. — Така че, ако искаш да си тръгна всичко, което трябва да направите, е да сключите мир с тях.

— Момче, къде си се научил да говориш нашия език? — попита Астър. — Никога не съм познавал сас… англичанин, който да го владее толкова добре.

Син хвърли поглед през рамо.

— Просто съм пълен с изненади.

Кали затаи дъх, когато двамата мъже се измериха един друг с поглед. Също като Син, чичо й не позволяваше на всеки да го разпитва. Той управляваше земите им със силата на крал и всички от клана му дължаха своята жертвоготовна преданост.

Тя хвърли умолителен поглед към Саймън, надявайки се, че ако започнеше битка, той ще й помогне да ги разтърве.

Астър го погледна остро.

— Ако, дори за миг си помислил, че ще ти позволя да уловиш някой от хората ми, за да го предадеш на краля си, грешиш.

Син се обърна с лице към него.

— Тогава трябва да се увериш, че бунтовниците няма да нападат повече.

— Как бих могъл да го направя, когато нямам представа кои са те?

— Ти си леърд на този клан. Не ми казвай, че не познаваш всеки мъж, жена и дете, които обитават земята ти. Ако не знаеш имената на бунтовниците, със сигурност ги познаваш по репутация и си наясно кои от мъжете са най-вероятно виновни.

Дърмът погледна с насмешка към Син и Саймън.

— Чичо, само двама са. Да прережем гърлата им и да ги погребем.

Син всъщност се усмихна на заплахата на Дърмът, а Саймън повдигна вежди развеселено.

Когато Син заговори, тонът му беше нисък и смъртоносен.

— Пале, и по-добри мъже от теб са се опитвали и всички лежат в гробове за деянието си.

Дърмът се изправи в цялата си младежка височина, с която все още беше една глава по-нисък от Син.

— Не ме плашиш.

— Тогава си твърде глупав, за да живееш. — Син извади кама от ботуша си. — Ела тук, момче, ще прережа гърлото ти с удоволствие и ще отърва и двама ни от мъките.

За първи път в живота си, Кали видя брат си да пребледнява.