Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
^ ^ю^п1«1ш-1рю»яктжшйщйй1 вшщмтят щ«ирга1шттш8*ь^шшъ%цшй¥ь ашшяшнш.Шййди 11^№.таида^даш1йш^вд^й1?1г»оддагощ5Ш{ъ^{Ш)ОД-1Шй]щшйй’*»(ау ише^^:тт®1©101НШ1.Д^®уйШ}И1та1йа1|ш1рМ{№О&щр{1И,чй{Ш1.Ш<!&Ч1ОйЩ11(¥тВШ1 ш йипшгее нш Шнгаладан, тшпш ши Вйяшшядаь вдивдрь, од-тйш%фечй¥ьч&’ЧйЗД}. (Плац 1ШЖ И.. 1ЮЩМШ1 Пйщущят ОДФЙ зщук Ш ©И№ Ч®ЙМЙ1Й вдиешрмгъ.
ИНйидавншштт-ж$кда щрхив из Щришгтш ОиШжш&, ЧШТЬ чряШййа 0ЙМрШ& [рвдигшлтаЩдауншп.ФТиганшлшшйЖбйШтьггШГ^^НРШШй^ЧЙШЬОЙйОМЩ&даДзйг шшввишшщшгшй£Ж11(Щ?яш.ГОЬрйтатйййШ‘,^»Шй1Й’’®ШйО?йр?й1%1?Шр^1Щ^1йА)гг. Чшвшвше нш Вввжарщргяшпа цййщшщ!
тжжшюншн! шишиштгаш дшптшспттшшшшжчцрирщмднъьшшмшгмчймчйятш! швшция. ЮЙвшя <с вдряштш, штшит рюдаий от <шзршш оз^шищй,ШтйрЗДй<№,1}йййг-атшц, ушитш мящрт т даштаишшнитЙ.
® ИЬтаинш Шцрта прфТЕшзкгй ®ип чд«щ пййщрий, шишйз&1ШйМ9йШ>.1Й$Зз НОВ ш. жщвшкшмйггг %®я па ШМЩ ШвШйа ЧййШВДрШ: ‘‘§Шй ЧЙШШЙ1ЗДОЩ
звйргошши® прщщсябата на талива тТВйшжйй % вдроорвда ЧШ Щар8Ш¥Ь.№%ЧШЯШк-те шк те надюпшш ш шк ©шайяряявг пйЯйФййтййшгпйВДИ^‘46
тура ишиблщш. Те ®ши шрвпцршм ©п-едва
сгтт^тттт№етттш№Ш^ЩшЩ№ШЩЦ^ЖчЩ№Ш^лШ№&ЩЩ-раГ и “Шиша култура” а оадштмм т шшт щтт ма шйййшш <& ЩМЬ-такравдм ша ищрш®. В това шшшшадй @шт тедаадщ Фйрмадр» МйМй!ЩЖШй1%М%-кусшагга,еддаотч1Ш1Ш1!гшшвд1П?ш®гаш^Ш№В(^мрам^^а^,^^ма^-бмраем за човека от ушдапга, ЧМйкшзла иадотура «ьадаве 1НкиЩ«/е%0ЯШ№||>йМЙ1<?йМ&-та себе ©и„ пише един съвременен крият, кат© тт Щшт& ЧШЩу-
ност на неговите идеи сред жтешяркда^ ® (Цйматото «|1ш ЩЩ№М®,, <&
е породила паника от заплахата на маете**1..
В ретрослекция злобата, с която Ницше и штш тштт шншг Щ%&-рението си върху “масите”, изглежда най-шокираща. ‘‘Мша, щяншт |ЩЩ ?й <& родили, рече Заратустра на Нищите, и те т на М1ШШШ ршжЙМТО1’. Във “Волята за власт* Ницше апелира за “обявяване на война ат шшщ Щ& на масите… Голямо мнозинство от хората нямат право да ОШ^Т@рат 1 ОМ |ЩМ/а,, написано през 1908 г. д. х. Лоурънс, който токуццв бия открия Ницше а о&даетаената библиотека в Кройдън, действително си представил газова камера аа безЗвяданвнв освобождаване от излишните хора:
Ако имах начин, аз бих построил смъртоносни камера, голяма като Криетъя Паяае @ ваеш оркестър, който да свири нежно, и кинематограф, който да работи шев; явеяе бих иашъя яе аавг-ните улички и по главните улици и бих ги вкарал вътре, всичките белни, куци, еакати; бих ГИ навел нежно и те биха се усмихвали с уморени благодарности; и еркеетърът би евирия неш@ Кара на спасението61.
Този кристал на мисълта, тридесет и три години преди Аушвиц, идва §т 1ду§рд§в§ Англия. От там идват и дълбоките мисли на X. Г, Уелб (1168=1141), пр@р@к, бвЦИШШТ,
55. Европа
866
DYNAMO
FOLLY
НИЦШЕ веднъж се оплакал, че историците никога не пишат за нещата, които правят историята наистина интересна — гнева, страстта, невежеството и глупостта. Той може би е имал предвид само Германската школа. В Полша например съществува дълга традиция за анализиране на миналото от гледището на пороците и добродетелите. Класическата работа на Бохенски “История на глупостта в Полша” била публикувана през 1842 г.1 През 1985 г. историкът дисидент Адам Михник написа своите спомени за полската съпротива срещу комунизма от гледището на “Историята на честта”2.
В наши дни всеки е научил, че изследването на “манталитетите” заема централно място в професията на историка. Един американски историк демонстрира, че Глупостта е марширувала през цялата европейска история от началото до края. Троянците приели Дървения кон; ренесансовите папи провокирали отделянето на протестантите; британското правителство принудило американските колонисти да се разбунтуват…3 Но всеки може да се учи от грешките. Старата полска поговорка гласи Polak mqdry ро szkodzie (Полякът е мъдър, когато белята е станала). Блейк казал нещо подобно в своите “Поговорки за Ада”: “Ако всеки глупак упорства в своята глупост, той би станал мъдър.” Истинската глупост се състои в това да повтаряш грешките си. Някой може да напише европейска история и от тази гледна точка, iannales]
автор на “Машината на Времето” (1895) и на “Войната на световете” (1898) и един от най-популярните и плодовити писатели на епохата. В своите “Предчувствия” (1902) той се показва като ентусиазиран защитник на евгениката, науката за подобряване на човешкия род, която изисква елиминиране на слабите, низшите и нежеланите. “И как Новата република ще третира низшите раси, пита той, черните… жълтите хора… набедените термити на цивилизования свят, евреите?”82