Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
11. Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,
12. Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
13. Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?
14. Както стадо слиза в долина, — Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.
15. Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.
16. Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“.
17. Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.
18. Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище.
19. Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.
Глава 64.
1. О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2. като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, — планините се топяха от Твоето лице.
4. Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5. Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6. Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда — като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7. И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8. Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти — наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10. Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.
11. Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12. След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?
Глава 65.
1. Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: „ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име.
2. Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, —
3. към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,
4. седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;
5. който казва: „спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе“. Те са дим за обонянието Ми, — огън, който гори всеки ден.
6. Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им
7. за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, — и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.
8. Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.
9. И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда — наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.
10. И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор — пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.
11. А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада80 и разтваряте пълна чаша за Мени81, —
12. вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках — и не отговаряхте, говорих — и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.
13. Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;
80
Богиня на щастието.
81
Орисница.