Пътят на Черния Рицар
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #4
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Черния Рицар». Краткое содержание книги:
Ауганфил зяпна. Черен дракон? Отново? Да бълва огън, да не се бои от нищо?
— О, господарю — почти проплака той, — толкова ви благодаря…
— За нищо, приятелю, за нищо.
И прекъсна връзката, за да се върне в малката зала, която обитаваше в замъка Мандау. Лорд Дакавар вече бе в пълно снаряжение, а скуайърите зад него бяха препасали саби с решителни лица. Рицарят погледна абата и кимна:
— Отиваме да натрошим едно плашило от кокали — закани се той.
Абат Глиндрик се усмихна.
Глава 26
Проклятие
Дакавар вдиша от свежия планински въздух. „Може би това е една от последните ти глътки“, премина предателска мисъл в главата му. Но не, успокои се рицарят. Това бе началото на края на неговите беди.
Беше красива есенна утрин, листата на дърветата преливаха в различни оттенъци на златното, а отнякъде се дочуваше ромона на свеж планински поток.
Беше красиво.
Дак с неудоволствие се обърна към входа на мрачната пещера, която го очакваше. Приличаше му на отвор към гробница.
Но нямаше да бъде неговата гробница!
— Да тръгваме, храбри рицарю — рече Глиндрик. Старият абат бе застанал зад скуайърите, като прилеп, чакащ край него да прелети мушица. Дакавар обаче изпитваше само уважение към стареца. Без никой да го кара и моли, той му бе разкрил истината за всичко: за рода му, за народа му, за света му. Колко ли малко хора знаеха какво става всъщност?
Засега с абата си бяха послужили с лъжа, двамата бяха запалили Замъка Мандау, порутвайки части от стените му, сякаш там е кипяла тежка битка. Бяха оставили непокътната само част от крепостната стена. Именно на нея Дакавар бе окачил посланието, което щеше да обърка шпионина на елфите, а именно че е убил Прокълнатия.
И когато погубеше дракона, вече нямаше да се бои от никого.
— Да тръгваме, наистина — отговори рицарят.
Глиндрик кимна и навлезе в пещерата, Дак и скуайърите му го последваха.
„Скъпи братко Селиан,
съдбата ме срещна тук, в старото графство Мандау, както бяха предвидили Оракула и Кралския магьосник Менон. Вбесен от загубата на злия си ездач, който аз сразих, Прокълнатия дойде и ме нападна лично.
Признавам, Сел, че този път наистина повярвах, че мога и да загина — Прокълнатия беше много силен магьосник, контролиращ невиждани стихии. Както обаче си имал възможност да се увериш, аз не мога да загубя.
Прокълнатия е мъртъв, Селиан. Убих го, както бяха предвидили всички. Сега вече препускам към дома на моята възлюбена Анлина, с която ще бъдем щастливи завинаги.