Главата на хана

Баян постави на средата на масата широка глинена паница, пълна със спаружени плодове. Под неодобрителния поглед на Климент Корсис се пресегна, взе си една сушена слива и я лапна.

- Вкусна е - каза той, докато дъвчеше доволно.

- Чудесна! - съгласи се колобарът, намести се на стола срещу тях и също си взе плод. - Какво искате да знаете?

- Не знам откъде да започна... - Идеята, че някой може да реже главите на хората, за да ги използва като талисмани, изведнъж се видя безсмислена на Климент. Защо въобще бяха дошли тук? - Става въпрос за няколко убийства.

- Странни убийства - притече му се на помощ Корсис.

- Убийства, в които няма никакъв смисъл. Нищо, до което да може да се стигне по пътя на логиката.

- Затова имате нужда от мен? Да видя кой е убиецът? -попита Баян.

- Не точно - писарят се изчерви. - Може да е глупаво, даже сега и на мен ми се струва така, но това е единственото, което успях да измисля.

- Да? - подкани го шаманът.

- Някой реже главите на жертвите - започна бързо Климент. Реже ги, взема ги и бележи телата със знака на Тангра. Това, което се чудех, е дали не ги ползва за нещо. Някакъв ритуал или за да си прави амулети от тях - думите на писаря увиснаха във въздуха.

- Като заешките крачета - добави Корсис.

- Като заешките крачета - потвърди Климент. - Знам, че звучи глупаво, но нищо друго не ми хрумва. Не мога да открия друга връзка между жертвите.

Колобарът сплете ръце зад главата си и се облегна назад.

- Нещо зло броди из Плиска - каза накрая той. - Нещо, което е лошо! Усетих го тази вечер.

- Това убиецът ли е? - попита Климент. Някои казват, че се е появил демон. Или вампир.

- Върколак - подсказа Корсис.

- Демон, да... - колобарът замълча. Би могло да се каже и че е демон. Макар със сигурност да е от плът и кръв. А този специално е силен. Много силен. И мощта му тепърва ще нараства.

- Как така демон? Истински? - невярващо попита писарят под победоносния поглед на помощника си. - Как изглежда?

Баян се усмихна.

- Като всички останали хора. Той също ходи по улиците. Яде, пие, спи. Няма да го различите, ако го срещнете в двореца или в някой хан. Това е един от най-опасните демони - човек, което е забравил, че е човек!

- Как така? Демон ли е или човек? Нищо не разбирам - завъртя се неспокойно на мястото си писарят. Корсис, изгарящ от интерес, се бе привел напред. Дори бе забравил да яде от сушените плодове.

- Мени си формата. Нали ви казах, това е върколак - щастливо обяви той.

- Бог управлява Вселената в равновесие - каза колобарът. - И когато то се наруши, когато някой излезе от него, когато някой реши, че може да се мери с Господ, той се превръща в нещо друго. Престава да бъде човек. Не се страхува от законите, не се страхува от хана и което е най-лошото, няма страх и от Бога. Поставил си е цел и за да я постигне, не се спира пред нищо. Няма съвест, няма сърце, няма душа. И престава да е човек.