Градска тарифа

Преди час се обади Иля, попита може ли да се видят. Те почти никога не се срещаха у Камаев, Александър Едуардович винаги избираше неутрална територия, но днес нямаше сили да излезе където и да било. Нека Иля дойде тук, нищо страшно в края на краищата. Нали не са някакви престъпници, нито заговорници, просто са делови партньори. Само Милена… Това е проблем. Вероятно Иля има някакви съображения.

Но Камаев сгреши — Иля Бабицки дойде за нещо съвсем друго.

— Александър Едуардович, искам да се оженя за Наталия — заяви той още с влизането си в стаята. — Не мога да чакам повече.

— Спокойно, Иля, спокойно. Какво се е случило? Защо е това бързане?

— Въпросът не е в бързането. Аз я обичам, разбирате ли? Обичам я. И искам да се оженя за нея.

— Това го разбрах… — Камаев се постара да говори бавно, та с равния си глас да успокои Иля. — Но защо именно сега? За какво ви е да се жените? Защо не можете просто да бъдете заедно? Каква е тая патологична страст непременно да се слагат печати в паспортите?

Бабицки обаче не просто не се успокояваше, а напротив — май започваше да се вълнува още повече.

— Страх ме е, че ще я загубя. След като се случи това с Милена, тя прекарва много време с Павел. Ходи при него всеки ден! Утешава го, изслушва воплите му, оказва му морална подкрепа. Вие разбирате ли как може да свърши това?

— Може да свърши — бавно проговори Александър Едуардович — с тяхното ново събиране. Това е лошо.

— Именно. И вие сте наясно. Трябва да се оженя за Наташа колкото може по-скоро, докато това не се е случило. Искам още днес да й направя предложение.

— Забрави… — Гласът на Камаев прозвуча рязко и неприятно и изненада и самия Александър Едуардович.

— Но защо?

— Ами затова, драги мой, че тогава ще трябва да живеете заедно. С нея и с дъщеря й, която вече далеч не е дете. В едно жилище. Целият ти живот ще протича пред очите им. Докато не си приключил с работата, това е невъзможно. Щом я приключиш — можеш да се ожениш за която си искаш. Но не преди това. Ще пийнеш ли с мен?

— Не, с колата съм — отказа Иля. — Александър Едуардович, пуснете ме, а? Някой друг да свърши тази работа, аз не съм единственият, който може. Разберете, наистина обичам Наташа, много я обичам, искам тя да бъде моя съпруга, а не приходяща любовница. Защо, защо ми съсипвате живота?

— Как смееш бе, пале такова?! — внезапно избухна Камаев. Кипналата у него ярост изригна навън и се стовари върху събеседника му. Не стига, че го предаде Борис, ами сега и Иля е решил да направи същото! Предатели! Целият свят е пълен с предателство, лицемерие и малодушие! — Как смееш да ме упрекваш, че ти съсипвам живота? Ти самият се съгласи да свършиш тази работа за мен и докато я вършеше, точно ти съсипваше чужди съдби, но тогава това ти изглеждаше нормално, не виждаше нищо осъдително. Естествено, че как иначе? Нали получаваше пари! А сега какво? В един момент те обзе невероятно благородство, което се взе незнайно откъде, така ли?