Операция „Фауст“ [bg]

— Садък — едва чуто отговаря Анаит.

В четвърта стая лежат двама. На таблите на леглата им висят картончета с фамилиите и кратки анамнези на латински. Но аз и без тях знам, че единият е Халилов. Той прави летящи движения с ръце, после, като ни вижда, се смее и пъха глава под одеялото. Анаит сваля картончетата.

— И двамата са тежки случаи. Разпадане на съзнанието. Амнезия.

— Можете ли да го върнете към реалността по някакъв начин?

— Това е много опасно. Мога да му направя инжекция. Това… как казахте… ще го върне към реалността, но за не повече от пет минути.

— Моля ви, Анаит.

Тя рязко дръпва одеялото и взема вялата ръка на Халилов. Момчето въобще не реагира на убождането. Но лицето му постепенно придобива нормален израз — изплашен е.

— Здравей, Булат. Аз съм лекар. Искам да ти помогна. И на всички вас. Ти трябва да ми разкажеш какво се е случило с Дубов, Алексей Дубов. Помниш ли го?

— Альоша, Альоша. Аз помня, помня. Той умря, умря.

Булат Халилов плаче тъничко, с извивки. Жуков излиза от стаята безшумно като сянка и взема със себе си списъците на войниците.

— От какво умря той, Булат?

— От ножче умря.

— Кой го закла с това ножче?

— Командирът.

— Как му е фамилията.

— Лейтенант Ивонин се казва.

— Защо го направи лейтенантът, Булат?

— Альоша много се кара. Много сърдит беше на командира.

— Защо се сърдеше?

Халилов пак започва да вие пискливо.

— Защо се кара Альоша с командира, Булат?

— Альоша не искал да му бодат инжекция. Не искал на нас да бият инжекция.

— Кой ви биеше инжекции?

— Не знам как го казват? Лош доктор. Казвал „смел бъдеш“?

— Руски доктор или афгански?

— Руски доктор, лош.

— Булат, кой още видя, че командирът уби Альоша?

— Сержантът видял. Никой не знае, че той видял.

— Как е фамилията на сержанта?

— Морозов фамилията. Той писмо писал в Москва. Альоша момиче имал. Хубав такъв момиче. Морозов му писал писмо. Голяма бой станал. Никой не видял. Морозов видял. Сержант Морозов казал на мене: „Мълчим, Булат. Убият нас.“

Халилов замлъква за миг и изведнъж започва да пее на татарски.

— Булат, чакай, не пей. С вас е бил още Смирнов. Редникът Смирнов.

Изплашеното изражение изчезва от лицето на Халилов. Той пак размахва ръце, като че се готви да излети.

— Това е всичко, Саша — казва Анаит.

Държа в ръка фоторобот на втория убиец, копието на Грязнов — моето остана заедно с чантата при генерал Серий. Не успях да покажа фоторобота на Халилов. Сега ми трябват Смирнови.

В стая номер две лежи Виталий Смирнов. За мое щастие (и за щастие на всички останали Смирнови в болницата) именно той се оказва оня Смирнов от ротата на Ивонин. Но той не знае нищо за обстоятелствата около смъртта на Алексей Дубов. Тоест знае, но официалната версия. Не, той никога не е виждал човек, приличащ на изображението от фоторобота. Кой е правил инжекциите? Доктор Зинаида Павловна. Анаит ми подсказва тихичко — доктор Головко. Знае ли той защо са им били инжекциите? Да — за да не се страхуват от нищо.