Оцеляват само силните [bg]

Набучи един калмар.

— А сестрата? С какво се занимава?

— Медицинска сестра е. Нолан не ви ли е говорил за нея?

— Изобщо не е споменавал. За семейството му знаех единствено, че двамата му родители са починали.

Той бутна чинията настрана. Беше изял порцията наполовина.

— А какво мислите за начина, по който го е извършил? Толкова очебийно.

— Твърде ме озадачава. А вие какво мислите?

— Възможно ли е постъпката му да е някаква декларация?

— Например?

Свих рамене.

— Имаше ли Нолан ексхибиционистични наклонности?

— Да привлича внимание? Не и по време на работа. Е, много държеше на фигурата си — на мускулите, на униформата. Но младежите са така. Продължавам да не разбирам какво имате предвид, като казвате декларация.

— Споменахте, че полицаите винаги се стремят максимално да смекчат срама от самоубийството. Но Нолан е направил тъкмо обратното. Превърнал се е в зрелище. Извършил е едва ли не публична самоекзекуция.

Бейкър дълго мълча. Вдигна винената чаша, пресуши я, отново я напълни и отпи.

— Значи казвате, че може да се е самонаказал за нещо?

— Това са просто хипотези. Но на вас не ви е известна никаква евентуална причина, която би породила чувство за вина?

— Не е било свързано с работата. Сестра му каза ли нещо по този въпрос?

Поклатих глава.

— Не — каза той, — не ми звучи логично.

Приближи се келнерът.

— Аз приключих — заяви полицаят.

Последвах го, отклоних десерта и подадох на сервитьора кредитната си карта.

Бейкър извади голяма пура и навлажни крайчеца.

— Имате ли нещо против?

— Не.

— В ресторанта не е позволено да се пуши, но тук ме знаят, а и сядам на място, където вятърът да отнася дима.

Внимателно огледа твърдия кафяв цилиндър. Беше ръчна изработка. Отхапа края, постави го на салфетката си и внимателно го загъна. Извади златна запалка, запали пурата и всмука дима. Над масата за миг се изви кълбо горчив, но не неприятен пушек.

Спокойно облегнат на стола, Бейкър плъзгаше очи по яхтите на пристана и се печеше на слънце.

Паф, паф. Представях си как е натъпкал шкафчето на Майло с порно.

— Каква нечувана загуба — отбеляза. — Още не мога да го преживея.

Но както седеше, с пура и чаша вино, подложил гладко избръснатото си лице на слънчевите лъчи, изглеждаше като същинско олицетворение на щастието.