Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Йорич [bg]
Йорич [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Йорич [bg]

Электронная книга - «Йорич [bg]». Краткое содержание книги:

ЙОРИЧ Домът Джерег, престъпният синдикат на Драгара, все още е по петите на Влад Талтош. В град Драгара е обявена голяма цена за главата му. Той е малък, слаб и животът му е мимолетен. Издирван е от най-безмилостните убийци на света.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 98
Перейти на страницу:

— Мътно светване. Изобщо не бях чувал този евфемизъм досега. Много е, мм, ярък.

Тя сви рамене.

— Фактът, че трябва да е моргантско, те защитава. Не е ли забавно?

— Смея се вътрешно. Смеенето външно твърде много боли.

Тя се намръщи съчувствено и попита:

— Нещо счупено?

— Не. Пукнато ребро, мисля.

— Дай да го превържа.

— Можеш ли?

— Човек научава по малко от всичко с времето. Свали си ризата.

Надигнах се без помощ, но ми помогна със свалянето на ризата.

Когато една кама падна изпод лявата ми мишница, се престори, че не е забелязала. Също тъй се престори, че не забеляза разни неща, стегнати на кръста ми. Натисна отеклото и когато изсъсках, кимна замислено като истински знахар. Каза, че скоро щяла да се върне, и телепортира. Върна се скоро — след по-малко от минута — с руло превръзки.

Отказах помощта й за ставането, и аз не знам точно защо. Вдигането на ръцете болеше много. Процедурата със стягането на реброто изобщо не беше забавна, но след това се почувствах по-добре и дори се сетих да й го кажа. Тя отвърна:

— Бих ти дала разни указания какво да правиш и какво не, но всъщност не ги знам, освен тези, които ще пренебрегнеш, и тези, които неизбежно ще изпълниш, тъй че просто да се престорим, че съм ги дала.

— Можеше да се престорим и че правим онази част, когато ми натисна пукнатото ребро.

— Тогава как щеше да ми се довериш да те превържа? Дай сега да се върнем към разплитането на тази бъркотия.

— Не съм сигурен дали точно сега мога да мисля за нещо друго, освен да дишам правилно, но съм готов да опитам.

— Ако свалиш този амулет за минутка, мога да…

— Не, благодаря.

— Както кажеш. И тъй: защо са те пребили хора, преструващи се на Господари на дракона?

— Преструващи се?

— Да.

— Ти май си ужасно убедена в това.

Кийра сви рамене, както тя си знае — намекнато по-скоро с кривване на устната, отколкото с движение на раменете, — и отвърна:

— Няма да кажа, че може да греша. Защото не мисля, че греша.

— Значи мислиш, че е Лявата ръка?

— Биячи, наети от тях, да. Поне това е първото, което ми идва наум.

— Но защо?

— За да те накарат да направиш нещо, което иначе не би направил. Какво направи?

— Отидох при Ноуратар и използвах случилото се, за да изтръгна малко информация от нея.

— Каква информация? О, добре. Няма да ми кажеш.

— Предпочитам да не ти казвам. И тя не искаше да ми каже.

— И?

— Ако ти кажа…

— Никога, изобщо, няма да мога да разбера източняците.

— Какво, че имаме скрупули?

— Не че ги имате. Къде ги държите.

Сетра щеше да разбере много добре, но си премълчах.

— Тъй че, все едно, ето го отговора ти: успях да получа от Ноуратар информация, която иначе нямаше да получа.

— А Лявата ръка те познава достатъчно, за да предвиди, че ще го направиш, така ли?

Понечих да отрека, но спрях, помислих и отвърнах:

— Не е невъзможно всъщност. Но е малко страшничко, ако е така. Помисли колко много може да знаят, колко последствия, колко възможности.

— Може би. Но знаеш ли, не е задължително да са знаели, че ще го направиш. Достатъчно е да са знаели, че би могъл да го направиш.

— Достатъчно за какво?

— Влад, разбирам, че може да не обръщаш внимание на това, което казвам, но би трябвало да обръщаш внимание на това, което ти казваш, не мислиш ли?

— Кийра, знаеш, че те обичам. Но се заклевам във всичко, което презирам, че щях да те ударя по главата със стола, ако можех да го вдигна точно в момента. Моля те, просто обясни! Моля те!

— Преди малко каза, че след побоя си накарал Ноуратар да ти каже неща, които иначе е нямало да ти каже.

— Е, и? Как ги облагодетелства това?

— Лявата ръка, Влад. Какво правят те?

— Незаконна магия. Устройства, с които комарджиите да мамят. Разбиване на заклинания, които предотвратяват подслуш… О!

— Да.

— Значи слушат.

— Най-разумно е да го допуснем.

— Ноуратар ще ме убие.

— Това не ме интересува много — каза мило Кийра. — Притеснява ме кого другиго може да убие.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)