Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Например около 6000 г. пр.Хр. ловците-събирачи в някои части на Югоизточна Европа са възприели „в пакет“ близкоизточните житни и бобови култури плюс добитъка. Всички тези елементи бързо са се разпространили и в Централна Европа в столетията преди 5000 г. пр.Хр. Усвояването на производството на храни е протекло по-бързо и цялостно в Югоизточна и Централна Европа може би защото начинът на живот на тамошните ловци-събирачи е бил по-малко продуктивен и не е издържал на конкуренцията със земеделците. Затова пък в Югозападна Европа (Южна Франция, Испания и Италия) то е било възприето частично, като първи са пристигнали овцете, а едва по-късно и житните култури. Усвояването на интензивното производство на храни от азиатския континент е ставало много бавно (и частично) в Япония, вероятно защото тамошните ловци-събирачи (разчитащи главно на морските продукти и местните растения) са преценявали начина си на живот като достатъчно продуктивен.

По същия начин, както ловът и събирачеството могат да бъдат частично заменени с производство на храни, така и различните системи за това производство могат да бъдат частично заменяни една с друга. Например индианците от днешните Източни щати са култивирали някои местни растения около 2500 г. пр.Хр., но са поддържали търговски връзки с мексиканските индианци, които са били развили много по-продуктивна земеделска система, базирана на триадата царевица, тиква и фасул. Впоследствие първите са усвоили мексиканските посеви и са заменили поне донякъде с тях местните — тиквата е била култивирана самостоятелно, а царевицата е пристигнала от Мексико в края на III в. пр.Хр., но се е наложила като основна култура около X в. сл.Хр., а фасулът е пристигнал след още едно-две столетия. Имало е дори случаи, в които производството на храни е било изоставяно в полза на лова и събирачеството. Например около 3000 г. пр.Хр. ловците-събирачи от днешна Южна Швеция са усвоили производството на храни, базирано на близкоизточни земеделски култури, но след три века са се отказали от него и в продължение на 400 години са се препитавали само с лов и събирачество, преди да се върнат пак към земеделието.