Полунощ [bg]

— След като знаеш какво си мисля, знаеш, че историята за съкровищата е само приказка — рече Бони. — Беше в звездната сфера, наречена „Петстотин истории за Младите“. Тя не е истинска.

— Колко странно, че тя съвпада съвсем точно с това, което се крие зад Седемте порти на китсуне.

— Тази история беше сред други за семейство Дюц-Ахт-Бийнс. Имам предвид, че историята точно преди нея беше за дете, което си купува бонбон — обясни Бони. — Така че защо просто не отидеш да вземеш звездната сфера, вместо да се опитваш да ме изплашиш? — Гласът й затрепери. — Тя е в странноприемницата, която се намира на същата улица точно срещу сладкарницата, където бях… арестувана. Просто иди и я вземи!

— Разбира се, че се опитахме — махна Шиничи нетърпеливо. — Съдържателката беше много отзивчива, след като й дадохме известна… компенсация. В онази звездна сфера няма подобна история.

— Това не е възможно! — възкликна Бони. — Тогава аз откъде съм я научила?

— Тъкмо това те питам.

Стомахът на нещастното момиче се сви на топка.

— Колко звездни сфери имаше в онази кафява стая?

Очите на Шиничи се замъглиха за секунда. Бони се опита да слуша, но той очевидно говореше телепатично с някого наблизо.

— Точно двайсет и осем звездни сфери — каза накрая.

Бони се почувства, сякаш са я цапардосали с нещо много тежко. Не полудяваше… не беше луда. Беше преживяла тази история. Познаваше всяка пукнатина върху всяка скала, всяка сянка в снета. Единственото възможно обяснение беше, че истинската звездна сфера е била открадната или… или може би не са гледали достатъчно усърдно в тези, които са намерили.

— Историята е там — настоя тя. — Точно след тази, как малката Марит отива в…

— Проверихме съдържанието. Има история за дете и… — Шиничи доби презрително изражение — една сладкарница. Но не и другата.

Бони само поклати глава.

— Кълна се, че казвам истината.

— Защо трябва да ти вярвам?

— Защо това има значение? Как бих могла да си съчиня нещо подобно? И защо ще разказвам история, за която зная, че ще ми донесе неприятности? Това няма никакъв смисъл.

Шиничи впи пронизващия си поглед в нея. После сви рамене. Ушите му стърчаха по странен начин от главата му.

— Колко жалко, че продължаваш да повтаряш това.

Внезапно сърцето на Бони запрепуска бясно в гърдите й, заседна в гърлото й.

— Защо?

— Защото — зави Шиничи студено, разтваряйки щорите докрай, така че Бони внезапно бе залята от кървавочервена светлина — се боя, че сега ние трябва да те убием.

Великанското чудовище, което я държеше, се запъти към прозореца. Бони изпищя. Знаеше, че в подобни места писъците не се чуват.