Гласът на цигулката [bg]

И слава богу, че общуваше с нея по телефона, защото, ако беше лично, щеше да забележи, че й говори небивалици.

— Какво искаше да ми кажеш?

— Изясних, със съвсем малка доза несигурност, че Микела в осем часа в сряда вечерта е поела по пътя Ена — Палермо. Може би е отишла в някое селище, което е част от провинция Монтелуза. Помисли добре, преди да ми отговориш. Доколкото ти знаеш, имала ли е някакви други запознанства, освен направените в Монтелуза и във Вигата?

Отговорът не дойде веднага; Анна, както поиска комисарят, се замисли.

— Виж, изключвам да е имала приятели. Щеше да ми го каже. Познанства обаче — да, няколко.

— Къде?

— Например в Арагона и в Комитини, които са на самия път.

— Какъв вид познанства?

— Тухлите ги купи от Арагона. А от Комитини се снабди с нещо друго, което сега не си спомням какво беше.

— Значи, най-обикновени делови отношения?

— Бих казала, да. Салво, не забравяй обаче, че от този път може да се отиде навсякъде. Има един кръстопът, който води и към Рафадали. Шефът на оперативно-следствената служба би могъл да ни опровергае.

— Още нещо — след полунощ, току-що слязла от колата, е била видяна да тръгва по алеята към вилата. Подпирала се е на някакъв мъж.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Този път паузата беше толкова дълга, че комисарят си помисли, че връзката се е разпаднала.

— Анна, там ли си все още?

— Да. Салво, държа да ти повторя съвсем ясно и един път завинаги онова, което вече ти казах. Микела не беше жена за една нощ, споделяла ми е, че физически й е невъзможно, разбираш ли? Обичаше съпруга си. Беше много, ама много привързана и към Серавале. Не може да е била съгласна, независимо от това, което си мисли съдебният лекар. Била е жестоко изнасилена.