Nexus [bg]

Замълча, за да ме остави да го осмисля.

— Не знам как издържаш ти! Пълен си с гадни номера, случва се да вършиш гнусотии, понякога си ужасно предубеден и несправедлив, но поне си честен. Не се преструваш, че си по-различен от това, което си. Докато Мона… ами, няма начин да се каже коя е тя и каква е. Тя е ходещ театър. Където и да отиде, каквото и да прави, без значение с кого говори, тя е на сцената. Да ти призлее… Но това съм ти го казвала и преди. Знаеш го не по-зле от мен.

По лицето й се плъзна иронична усмивка.

— Понякога… — тя се поколеба. — Понякога се чудя каква ли е в леглото. И там ли се преструва?

Странен въпрос, който се престорих, че не съм чул.

— Аз съм по-нормална, отколкото би могъл да си помислиш — продължи тя. — Всичките ми дефекти са на повърхността. В дъното на душата си съм срамежливо момиченце, което така и не е пораснало. Може би имам проблем с жлезите. Нали ще бъде смешно, ако ежедневното вземане на хормони би ме превърнало в типична женска? Какво ме кара толкова много да мразя жените? Винаги съм била такава. Сега недей да ми се смееш! Като видя жена, клекнала да пикае, и ми призлява, честно. Толкова е нелепо… Извинявай, че дърдоря баналности. Исках да ти кажа важните неща, това, което наистина ме безпокои. Но не зная откъде да започна. Освен това след като така и така си тръгвам, какъв е смисълът?

Бяхме стигнали до средата на моста. След няколко минути щяхме да се окажем сред търговците с колички, да вървим покрай магазини с витрини, вечно отрупани с пушена риба, зеленчуци, лучени питки, огромни самуни хляб, грамадни пити сирене, солени гевречета и други съблазнителни неща за ядене. Между тях щеше да има и булчински рокли, официални костюми, цилиндри, корсети, бельо, патерици, бидета и всевъзможни джунджурии.

Чудех се какво ли иска да ми каже — онова, жизненоважното, имам предвид.

— Когато се върнем — заговорих, — несъмнено ще има сцена. На твое място бих се престорил, че съм размислил, и после бих се измъкнал при първа възможност. Иначе тя ще настоява да замине с теб, ако ще само за да те изпрати по живо — по здраво.

Според нея идеята била отлична. Накара я да се усмихне.

— Никога не би ми хрумнала подобна мисъл — призна тя. — Нямам никакво стратегическо чувство.

— Толкова по-добре за теб.

— Като си говорим за стратегия, чудя се дали не би ми помогнал да посъбера някой долар? Нямам пукнат грош. Не мога да пътувам на автостоп през страната с тия тежки куфари, нали?