Поглед в бъдещето [bg]

Най-накрая Мичико се обади:

— Видях те по CNN, когато бях в Токио. Наистина ли вярваш, че нямаме свободна воля?

Лойд беше изненадан.

— Е — каза той най-накрая, — ние си мислим, че имаме. Но предопределеността е константа в много религиозни системи. Да вземем Тайната вечеря. Иисус казал на Петър… а имай предвид, че Петър е камъкът, върху който Иисус е заявил, че ще издигне църквата си… Та Иисус казал, че Петър ще се отрече три пъти от него. Петър възразил, че няма начин да направи такова нещо, но, разбира се, го направил. И Юда Искариотски — една трагична фигура, винаги съм смятал така — е бил предопределен да предаде Христос на властите, независимо дали го е искал, или не. Концепцията, че имаш роля, която трябва да изиграеш, съдба, която трябва да се изпълни, е много по-стара от концепцията за свободната воля. — Той направи пауза. — Да, аз наистина вярвам, че бъдещето е толкова неизменно, колкото и миналото. И несъмнено Погледът в бъдещето потвърждава това; ако бъдещето не е неизменно, как биха могли всички да имат видения от едно и също бъдеще? Нямаше ли всички видения да бъдат несъгласувани и всъщност щяха ли изобщо да бъдат възможни?

Мичико се намръщи.

— Не знам. Не съм сигурна. Имам предвид, какъв е смисълът на случващото се, ако всичко е вече предопределено?

— Какъв е смисълът да четеш роман, чийто край е вече написан?

Тя прехапа долната си устна.

— Концепцията за блоковата вселена е единственото нещо, което има смисъл във вселената на относителността — заяви Лойд. — В действителност само относителността може да се разпорежда: относителността казва, че никоя точка в пространството не е по-важна от някоя друга; няма фиксирана точка, спрямо която да се измерват останалите местоположения. По същия начин теорията за блоковата вселена казва, че няма момент във времето, който да е по-важен от някой друг; „сега“ е пълна илюзия, а ако няма такова нещо като универсално „сега“, ако бъдещето е вече написано, тогава явно свободната воля също е илюзия.

— Аз не съм толкова сигурна като теб — не се съгласи Мичико. — Струва ми се, че имам свободна воля.

— Дори след всичко това? — попита Лойд. Гласът му беше станал малко по-остър. — Дори след Погледа в бъдещето?

— Има и други обяснения за съгласуваната версия на бъдещето — каза Мичико.

— Така ли? Какви например?

— Че това е само един от многото възможни варианти на бъдещето, едно хвърляне на заровете. Ако Погледът в бъдещето бъде възпроизведен отново, можем да видим напълно различно бъдеще.

Лойд поклати глава, косата му изшумоля върху възглавницата.

— Не — отхвърли идеята той. — Има само едно бъдеще, точно както има и само едно минало. Всички други интерпретации нямат смисъл.

— Но да живееш без свободна воля…