Бандата от Чарлстаун [bg]

— Разбирам ви, господин Фин — усмихна се пак Таунсенд, — но трябва да ви кажа, че изобщо не ми пука дали някой ще се върже или не. Защото това е самата истина — апокалипсисът вече започна!

— Така ли? — повдигна вежди Фин. — Да погледна ли през прозореца?

Тук Таунсенд се изсмя с глас и за пореден път Фин се изуми от самоувереността, която този дребен човечец демонстрираше.

— Чели ли сте някога „Откровението на Йоана“, господин Фин?

— Да — кимна той.

— Това е пророчеството за апокалипсиса! И то предрича унищожението на този грешен свят! Описва продължителната и кръвопролитна война между силите на злото и доброто, в края на която загива почти всичко — всички, с изключение на най-праведните!

— И по ваше мнение войната вече е започнала, така ли?

— Огледайте се, господин Фин! Та тази свещена война отдавна започна! Последното десетилетие не е ли достатъчно?! Мюсюлмани убиват християни и евреи, евреи убиват мюсюлмани, протестанти убиват католици, и така нататък — няма край! Всички сме въвлечени в тази последна битка! И стремглаво вървим към великия катаклизъм, когато и живите, и мъртвите ще се изправят пред Страшния съд, и повечето от тях ще бъдат прокълнати завинаги! Като се огледате добре, ще можете ли с чиста съвест да се закълнете, че това вече не се случва?!

Фин се замисли, но прецени, че не разполага с отговор.

— Защо всъщност сте тук, господин Фин? — попита внезапно Таунсенд.

— Казах ви вече — тук съм, защото…

— Не сте тук като адвокат, господин Фин — прекъсна го затворникът. — И съм абсолютно сигурен, че нямате никакво намерение да ме представлявате пред съда. Прав ли съм?

Фин го изгледа неуверено. Нямаше желание да се разкрива толкова рано и да се лиши от информацията, която Таунсенд иначе с охота би споделил. Но този човек нямаше желание да разговаря за обвинението срещу себе си. Очевидно не проявяваше никакъв интерес към съдбата си в рамките на човешката съдебна система.

— Така е. Никога няма да стана ваш адвокат.

— Тогава защо сте тук?

Фин бръква в джоба на сакото си и извади оттам една снимка. Беше направена преди година, по време на едно вечерно парти — двамата с Натали се усмихваха към обектива, вдигнали чаши.

— Ясно. Значи сте я познавали — изрече спокойно затворникът. — Точно за нея ме питаха и от полицията.

— Трябва да знам какво е станало!

— Женени ли бяхте? — попита Таунсенд. Но само като го погледна, веднага разбра отговора. — Не сте били женени, а любовници. Съдружници в грехопадението. Значи змията на изкушението е взела още една жертва, така ли, господин Фин?

Фин предпочете да замълчи.

Таунсенд се изсмя и отбеляза:

— Значи дойдохте тук, за да избягате, така ли?

— Просто искам да знам какво се е случило — отбеляза настойчиво Фин. — Вие ли я убихте?