Адреналин [bg]

— Щеше да откраднеш стоката ни, когато пристигнеше в Ротердам, нали?

— Да… щях да я изтъргувам за Ясмина. Щях да я отмъкна и да я заменя за нея, за да я върна на баща й. Казвам ти всичко. Моля те, недей…

— И маршрутът ти да пренесеш стоката ни оттук до Америка беше лъжа? Искам да бъда сигурен дали разбирам правилно. Няма от какво да се страхуваш, ако ми кажеш истината.

— Да, лъжа беше. Излъгах за всичко. Нямам маршрут. — Мъжът дишаше тежко.

Едуард отстъпи назад, избърса петънце кръв от носа на обувката си и направи знак на Деми, която стоеше до камерата. Щракна с пръсти и заповяда:

— Снимай.

Деми включи камерата.

Едуард извади пистолет със заглушител от колана си и го даде на Ясмина. Останалите ахнаха.

— Първо действие — обяви той. — Убий го.

Тя взе оръжието и погледна объркано Едуард.

— Това не е проверка, Ясмина, а твое задължение.

Мъжът беше сломен. От устата му капеше кръв. Той погледна Ясмина.

— Ясмина, направи го, моля те. Списъкът ми с поръчки няма да стане по-кратък.

Тя не вдигна пистолета, само се втренчи в пребития мъж.

— Ясмина… — Едуард се надяваше, че няма отново да се наложи да я заплаши, че ще я убие.

— Преценявам къде да го застрелям — отговори тя. — Не искам да улуча въжетата.

Едуард се усмихна като учител, който се гордее с ученика си. Мъжът започна да бръщолеви несвързано на родния си език. Молеше я да не стреля и умоляваше за милост.

Тя вдигна оръжието и преодоля треперенето на ръката си.

— Ясмина! — извика турчинът на перфектен английски. — Баща ти се опитва да ти помогне. Всичко, което са ти казали, е лъжа! Не го прави!

— Баща ми е лъжец. — Пистолетът трепна за миг. Тя примига и стреля.

Звукът беше тих. Куршумът го улучи в гърдите. Столът се прекатури. Мъжът беше още жив и изкрещя в агония.

Ясмина стреля отново. Куршумът се заби в гърлото му. Той се гърчи конвулсивно няколко минути и после се отпусна неподвижно. Единият от хората на Едуард се засмя и всички започнаха да ръкопляскат. Ясмина се втренчи в мъртвеца, сякаш можеше да изчезне от погледа й.

— Това беше всичко. Деми, качи видеозаписа на компютъра. Замъгли лицата ни, ако се виждат. И след това ще представим премиера на тъпия й баща. — Едуард взе оръжието от Ясмина и свали ръката й, сякаш манипулираше кукла на дървена сцена. — Сега си съвършена.

Тя уви ръце около тялото си, сякаш й стана студено. Изглеждаше объркана. Той повдигна брадичката й.

— Стъпкахме баща ти. Той вече няма да ни създава неприятности, Ясмина.

Тя погледна другите. Очите на всички бяха вперени в нея.

— Може ли… да се върна в стаята си? Или ти трябвам да ти помогна да почистиш?

— Качи се горе.

Ясмина се подчини. Групата я наблюдаваше мълчаливо.

— Чудя се дали тя не се преструва — подхвърли Пит.

— Не — отвърна Едуард.

— Мисля, че прави всичко, за да оцелее. Знаеше, че трябва да избира между себе си и турчина. Нали каза, че била учен? Вероятно е много хладнокръвна. Не я изпускай от очи. Тя застреля човек. Втория път ще бъде по-лесно. Винаги е така.