Целувката на гепарда [bg]

— Винаги съм бил до теб — горчиво рече Утман. Поведението и нацупеният му тон бяха прекалени и затвърдиха решението на Хектор да не го взема със себе си в леговището на Звяра.

— Не и този път, стари приятелю — отвърна той и без да каже нито дума повече, Утман се извърна и изпълзя обратно на мястото си при второто отделение. Хектор го изхвърли от мислите си и се загледа към дърветата на оазиса. Видя движеща се като нощна пеперуда сянка и тихо подсвирна два пъти. Отговорът последва незабавно и Тарик безшумно се материализира между дърветата. Водеше някого със себе си — стройна фигура, облечена в дълга черна абая.

— Това е братовчедка ми Далия — каза той, когато двамата залегнаха до Хектор. — Има тревожни новини. Казва, че сред хората на шейха имало голяма суматоха. Почти целият гарнизон бил пратен на север, оттатък джамията.

— Защо? — обърна се Хектор към момичето.

— Не зная.

Гласът й бе много тих.

Хектор се замисли за момент.

— Има ли порта в северната част, където са отишли мъжете? — попита той.

— Има — потвърди Далия, — но не е главната.

— През нея ли смяташе да ни вкараш в крепостта?

— Не! — поклати глава тя. — На източната стена зад кухните има друг вход. Съвсем малък, през който може да мине само един човек. Почти не се използва и малко хора знаят за съществуването му. Оттам смятах да ви въведа.

— Вратата заключена ли е?

— Заключена е, но намерих ключ. Тази сутрин го отмъкнах от джоба на главния готвач. Така и не забеляза.

— Охрана? Входът охранява ли се?

— Никога не съм виждала стража. Тази вечер излязох оттам. Пътят беше открит и наоколо нямаше никого.

— Тарик, братовчедка ти се оказа храбра и интелигентна жена.

Хектор се вгледа в нея, но не успя да различи нищо зад покривалото.

— Известно ми е — сериозно отвърна Тарик.

— Омъжена ли е?

— Още не, но може би скоро ще го направи — отвърна Тарик. Далия скромно сведе глава, но не каза нищо. — Съветва ни да изчакаме тук, преди да приближим крепостта. Докато суматохата не утихне.

— Колко ще трябва да чакаме според нея? — попита Хектор и Тарик показа почти кръглата луна, която се издигаше зад палмовата горичка — до пълнолуние оставаха пет дни.

— Докато не се изравни с най-високата палма. Дотогава стражите ще са се успокоили и някои може дори да са заспали.

— Значи около час и половина — прецени Хектор и погледна часовника си.

Изпълзя назад към Утман и с няколко думи обясни плана, след което се върна при своето отделение. Лежаха безмълвно и неподвижно, докато голямата стрелка пълзеше по циферблата. Внезапно мъртвешката тишина бе разкъсана от воя и крясъците на два чакала под стените на крепостта. Моментално последва яростен лай на глутница хрътки оттатък стената.

— Господи, колко кучета има вътре, Далия?

— Много. Ханът обича да ловува с тях.

— Какво ловува… газели, антилопи, чакали?

— Всички тези животни, да — отвърна Далия. — Но най-вече обича да ловува хора.

— Хора ли? — дори Хектор беше шокиран. — Човешки същества ли имаш предвид?