Пепеляшките [bg]

Служителката се усмихна.

— Абсолютно — отговори почти триумфиращо и й напомни за младшия полицай, който пръв ги посрещна с Алекс на Централна гара във връзка със съобщението за изчезналата Лилиан. — По-късно от новините научих за отвлеченото от влака момиченце. Жената с кучето беше тук точно когато той пристигна от Гьотеборг и спря на перона. Почака там известно време. Спомням си, защото аз помогнах на майката да се свърже с гарата в онзи следобед.

Фредрика се усмихна. Отлично.

— За къде щеше да пътува? — попита тя. — Ако се сещате, разбира се.

Момичето от гишето се озадачи.

— Жената, чието дете изчезна ли?

— Не — търпеливо отрече Фредрика. — Жената с кучето.

— Не знам, щеше само да слезе на перона, за да посрещне някого. Попита къде ще пристигне влакът от Гьотеборг.

— Аха — възкликна Фредрика припряно. — И какво се случи после?

— Видях, че на кучето му имаше нещо. Едва се държеше на краката си, стопанката му направо го влачеше за каишката. Почти го буташе пред себе си. Мярнах ги да слизат по стълбите и после я чух да вика. Жената с кучето, имам предвид.

Последва кратка пауза.

— Само след няколко минути тя се появи отново, придружена от някаква червенокоса, която й помагаше. Първо си помислих, че са заедно, но след като влакът потегли, червенокосата едва не изпадна в истерия и се втурна към перона. През цялото време крещеше „Лилиан“.

Фредрика почувства как нещо заседна в гърлото й. Изкашля се.

— И как реагира жената с кучето?

— Набута го върху една количка за пощата, намираща се наблизо — поясни продавачката на билети и посочи през стъклото.

Фредрика се огледа, но не видя никаква количка.

— Всъщност никога по-рано не съм я виждала тук — добави момичето, — но си помислих, че момчетата са я оставили.

Разследващата си пое дъх.

— Както и да е, тогава разбрах, че двете жени не се познават. Но и не видях друг да придружава жената с кучето. Реших, че този, когото тя чакаше, никога нямаше да се появи, а пък и трябваше да побърза, защото на кучето му беше зле. Въпреки че то през цялото време се чувстваше така.

Фредрика кимаше бавно, но вътре у нея нарастваше убеждението, че жената с кучето е слязла на перона единствено за да задържи Сара Себастиансон и тя да изпусне влака.

— Мислите ли, че непознатата с кучето има нещо общо с изчезването на детето? — полюбопитства момичето с билетите.

Полицайката се усмихна насила.

— Не знаем — каза набързо. — Просто трябва да се доберем до всички, видели нещо. Можете ли да опишете подробно жената с кучето, ако ви изпратя график?

Момичето се протегна и стана сериозно.

— Абсолютно — отговори решително то.

Фредрика разбра как да се свърже с продавачката на билети и също помоли за телефонния номер на контролния център на железниците. После й благодари за отделеното време и я предупреди, че още днес ще я потърси.