Фонтаните на рая
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фонтаните на рая». Краткое содержание книги:
Дювал не отговори. Знаеше, че думите не бяха предназначени за нея, а за фигурата в сложния инвалиден стол пред контролната стая. Космическият елеватор издаде присъствуващия — само посетител на Земята би могъл да се нуждае от такова приспособление. Лекарите бяха се справили с всички мускулни дефекти, но физиатрите не бяха успели да излекуват ефектите, дължащи се на смяна на гравитационната обстановка.
Колко много власти и интереси се преплетоха на този планински връх! Природните стихии, „Банката на Народни Марс“, Автономната Северноафриканска Република, Ваневар Морган и онези неотстъпчиви монаси в тяхното бръскано от ветровете „орлово гнездо“.
Дювал прошепна няколко инструкции на своя търпелив далечен помощник и камерата се наклони плавно нагоре. Появи се върхът, коронован от ослепително белите стени на храма. Тук-там покрай парапетите се мяркаха веещи се оранжеви раса. Както тя очакваше, монасите също зяпаха.
Завъртя дистанционно вариообектива и вече можеха да се различат отделни лица. Въпреки че тя никога не бе виждала Маханайаке Тхеро (просба за интервю биде вежливо отклонена), тя бе уверена, че щеше да го разпознае. Но нямаше и помен от прелата. Може би той бе в своята светая светих, концентрирал чудовищната си воля върху някой спиритичен сеанс.
Дювал не бе сигурна дали най-върлия противник на Морган можеше да си позволи нещо толкова наивно като молитвата. Но ако се бе молил за тази буря-чудо, то явно небесата явно му бяха отговорили.
Боговете на планината се събуждаха от сън!
Глава 29. Последни километри
„При усъвършенствуването на технологията се увеличава уязвимостта. Колкото повече човек надделява над природата, толкова по-податлив на изкуствени катастрофи става… Съвременната история ни дава достатъчно доказателства: например потъването на Морския град (през 2127 година), сгромолясването на купола на Тихо (2098 г.), изплъзването на Арабския айсберг от въжетата за теглене (2062 г.) и прегряването на реактора в Тхор (2009 г.). Уверени сме, че листът ще има много по-внушителни попълнения за в бъдеще.
Може би най-ужасяващите перспективи са свързани с психологическите, а не с технологическите фактори. В миналото полудял терорист или снайперист можеше да убие само шепа хора, днес за побъркан инженер не е трудно да ликвидира населението на цял град.
През 2047 година Втората космическа колония «О,Нейл» се размина на косъм с подобно нещастие и това бе добре документирано. Такива случаи поне на теория биха могли да се избягнат посредством проучване, проверка и антиаварийни процедури, въпреки че последните не са ефикасни.
Съществуват особени, но за щастие — редки, събития, когато въпросният индивид е известен в обществото или притежава такива уникални способности, че никой не може да разбере какво прави, докато не стане твърде късно. Опустошенията, предизвикани от подобен зъл гений (като че липсва по-добър термин), могат да обхванат цялата планета, какъвто е бил случаят с Адолф Хитлер (1889 г. — 1945 г.). Удивително много пъти тяхната дейност остава неразкрита, благодарение на конспиративното мълчание на техните съратници.
Класически пример в това отношение дадоха публикуваните наскоро дългоочаквани мемоари на мадам Максин Дювал. Дори и днес някои страни на проблематиката остават не дотам изяснени…“